Автор: Нина Нейчева
В разгара на икономическа криза, галопиращи цени и сложна финансова адаптация държавата взе изненадващо решение просто да си вземе повече пари от бизнеса. Посредата на годината администрацията демонстративно вдигна осигурителните прагове. Посланието към работодателите е повече от ясно - няма значение каква заплата реално плащаш на работника си, ти ще ни плащаш осигуровка така, сякаш му даваш повече.
Така без никакви промени в трудовите договори и без служителите да получат и един цент повече към заплатите си, разходът за работодателя скача автоматично. Ако до 31 юли един работник се е осигурявал на 550,66 евро, то от 1 август държавата изисква нейният процент да се пресмята върху най-малко 620,20 евро. Разликата в осигурителната тежест се поема изцяло от бюджета на фирмата, а чистата заплата на служителя остава същата. В същото време се вдига и минималната база за самоосигуряващите се лица на 620,20 евро.

Разликата в осигурителната тежест се поема изцяло от бюджета на фирмата, а чистата заплата на служителя остава същата. В същото време се вдига и минималната база за самоосигуряващите се лица на 620.20 евро.
Ударът обаче не спира дотук и засяга дори високоплатените специалисти. Държавата реши да вдигне и горната граница – максималният осигурителен доход се покачва от 2 111 евро на 2 300 евро. Така за хората с по-високи възнаграждения вече се удържат осигуровки върху още 188 евро отгоре, което допълнително натоварва бюджета на всяка компания.

Това буквално задушава българските фирми. Вместо да подпомогне бизнеса в труден момент, хазната вдига месечната фактура към НАП от този септември. За да оцелеят под този нов финансов натиск, работодателите ще бъдат принудени да прехвърлят тези непланирани разходи върху крайните цени на стоките и услугите. В крайна сметка сметката пак ще я плати българинът – хем няма да получи по-високо възнаграждение, хем ще пазарува на по-солени цени.