На 20 юни православният свят отдава почит на Преподобни Наум Охридски, който е сред най-значимите фигури в българската духовна и просветна история. Като най-млад сред учениците на Светите братя Кирил и Методий, той посвещава живота си на разпространението на Христовата вяра и славянската писменост. Народната памет и църковното предание пазят спомена за неговата всеотдайност, а мощите му и до днес се смятат за източник на чудодейни изцерения за вярващите.
Около този летен празник в народния календар са изтъкани множество вярвания и ритуални забрани, които се предават през поколенията. Сред най-разпространените суеверия е това, че на този ден не бива да се убиват паяци, тъй като действието може да привлече нещастие към дома. Трапезата също е обект на специфични ограничения, като според старите обичаи се избягва консумацията на пилешко месо, за да не се предизвика лош късмет.
Денят има и своята важна роля в метеорологичните прогнози на предците ни, които са обвързвали времето на 20 юни с характера на предстоящото лято. Смята се, че ако денят е дъждовен, следващите два месеца – юли и август – също ще бъдат белязани от чести валежи и хладно време. Празникът носи специален повод за радост и в много български семейства, тъй като на този ден своите именни дни празнуват хората, носещи имената Наум, Бисер и Бисера.
