На 1 септември българският народ и православната църква отбелязват Симеоновден, известен още като началото на църковната и земеделската Нова година. Празникът е посветен на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Необичайният аскетичен живот на светеца, прекаран в молитва върху висока кула, му донася прозвището Стълпник, а в българската народна традиция денят придобива имена като Симеон орач, Симеон сърп и Летен полазник. Това е специален момент на преход, когато започва есенната оран, засяването на новата реколта пшеница и събирането на орехите.
Обредността на Симеоновден е изцяло подчинена на грижата за бъдещото плодородие и благополучието на дома. Рано сутринта домакините омесват прясна пита и малки кравайчета, с които захранват и окичват воловете, за да бъдат здрави и силни на нивата. Самият излаз за оран е истински празник, при който сеячите обличат чисти дрехи, а жените пръскат жарава за закрила. С разрязването на първата обредна пита над засятата земя стопаните измолват богата реколта и благословия за труда си.
Вярванията за този ден налагат строги забрани, целящи да запазят берекета в къщата. Не се дават пари или предмети назаем, нито се изнася каквото и да е от дома, за да не се "изнесе" късметът. Спира се всякаква тежка домакинска работа. Изключително важно е и кой първи ще премине прага на къщата – добронамереният и имотен гост е знак за изобилна и успешна година. На този ден с радост и молитва имен ден празнуват всички, носещи имената Симеон, Симона, Марта и техните производни.
