Не е задължително всички стени в банята да бъдат покрити с плочки от пода до тавана. Най-практичното решение е облицовката да следва местата, върху които редовно попада вода. Душ зоната, пространството около ваната и подът се нуждаят от най-сериозна защита, докато при останалите стени може да се използва влагоустойчива боя или друг материал, подходящ за баня.
Значение имат и размерът на помещението, наличието на параван, вентилацията и търсеният интериорен ефект. Затова пълната облицовка невинаги е необходима, но ограничаването на плочките до твърде малка площ също може да създаде проблеми.
Кои части от банята са мокри зони?
Мокри са повърхностите, които се обливат директно или често са изложени на пръски. Най-натоварена е душ зоната, особено без затворена кабина или достатъчно широк параван. Към нея се добавят стените около вана с душ и зоната зад умивалника.Подът на банята обикновено се облицова изцяло. Дори при затворена душ кабина вода може да попадне около умивалника, тоалетната или входа на кабината. Важно е подовата настилка да бъде подходяща за мокро помещение и да не става прекалено хлъзгава при намокряне.
Независимо колко голяма площ ще бъде покрита, плочките не трябва да се разглеждат като заместител на хидроизолацията. Керамичното покритие и фугите не правят конструкцията под тях напълно водонепропусклива. Защитата се осигурява от правилно изпълнената система под облицовката, особено около сифона, тръбите, ъглите и връзката между пода и стените.
Защо в душ зоната плочките обикновено стигат до тавана?
При душа водата не остава само в долната половина на стената. Посоката на струята се променя, а пръските достигат над нивото на смесителя и душ питата. Парата също се задържа в горната част на помещението, макар че сама по себе си не превръща всяка стена в пряко мокра зона.Поради тази причина облицовката до тавана е най-практичното решение за стените в душа. Тя улеснява почистването и премахва неудобната боядисана ивица над плочките, която с времето може да се замърси или да промени цвета си. Това е особено подходящо за малка баня с отворен душ, където почти всяка близка повърхност се мокри.
При затворена душ кабина пръските се ограничават, но вътре се натрупва влага. Затова плочките до тавана остават логичен избор. Ако облицовката завършва по-ниско, участъкът над нея трябва да бъде изпълнен с материал за среда с висока влажност.
Колко високо трябва да бъдат плочките около ваната?
Отговорът зависи от начина, по който се използва ваната. Ако тя служи само за къпане и над нея няма душ, може да се облицова стената в зоната на очакваните пръски. Не е необходимо плочките автоматично да достигат до тавана, но трябва да се предвиди достатъчна височина над ръба на ваната.Когато има монтиран душ, стената зад него вече се натоварва по същия начин като обикновена душ зона. Тогава по-сигурното решение е облицовката да продължи до тавана. Не бива да се пропускат и страничните стени, ако върху тях попада вода при ежедневното използване.
Височината трябва да се съобрази с позицията на смесителя, душ питата и паравана. Така плочките ще защитят реално мокрите повърхности, а редовете могат да се подредят без тесни и неестетични срезове.
Необходима ли е цяла стена от плочки зад умивалника?
Зад умивалника натоварването е по-малко, отколкото при душа, затова има повече свобода. Може да се направи сравнително нисък гръб, който да пази стената от пръски, или облицовката да продължи до огледалото. При шкаф с умивалник плочките често се използват, за да свържат визуално мебела и огледалото.Цялата стена може да се облицова, ако трябва да се превърне в акцент. Това работи добре при изразителна текстура, имитация на камък, мраморен ефект или малък декоративен формат. Важното е зоната около смесителя да се почиства лесно.
При избора на плочки за баня от makenzi.bg е добре да се гледа не само цветът на мострата, но и как размерът ще се разположи върху конкретните стени. Форматът, фугите, нишите и местата на срезовете могат да повлияят на крайния резултат повече, отколкото се забелязва в магазина.
Кога плочки само в мокрите зони са добър избор?
Частичното облицоване е подходящо най-вече за по-просторна баня, в която душът е ясно отделен с кабина, параван или преградна стена. Така останалата част от помещението може да се доближи до интериора на нормална стая. Влагоустойчивата боя, мебелите с дървесен декор и по-мекото осветление създават по-топла атмосфера от изцяло покритите с керамика стени.Цветът на боядисаните участъци може да бъде сменен без къртене и основен ремонт. Намаляват се и количеството на необходимите плочки и трудът по полагането им.
Икономията не бива да бъде единственият аргумент. Ако душът е отворен или банята е много малка, трудно може да се предвиди докъде ще достигне водата. В такова помещение твърде ограничената облицовка може да доведе до постоянно мокрене на боядисаните стени. Частичното решение работи добре само когато мокрите и по-сухите части са действително разграничени.
Кога облицовката до тавана е по-подходяща?
Плочки по всички стени са практични при малки бани, отворени душове и помещения, които се използват често от повече хора. Те позволяват повърхностите да бъдат почиствани без притеснение за боята и създават цялостна визия. Когато един и същ спокоен модел продължава без резки прекъсвания, малката баня може да изглежда по-подредена.Този вариант изисква повече материали и време за монтаж. Тъмните цветове и силните десени могат да натежат, ако покриват цялото помещение. Затова може да се комбинират неутрална основа и акцент само в душа или зад умивалника.
Как частичното облицоване да не изглежда недовършено?
Най-важна е линията, на която свършват плочките. Тя трябва да бъде съобразена с видим елемент в банята – горния край на структурата за вграждане, огледалото, нишата или друга ясна хоризонтала. Когато облицовката приключва на случайна височина, често остава впечатление, че материалът просто не е достигнал.Ръбът може да се оформи със завършващ профил или прецизно обработени плочки. Цветът на боята трябва да се съчетава с облицовката и фугите. Добър ефект се получава, когато по-изразителните плочки са в мократа зона, а останалите стени са спокойни.
За боядисаните участъци трябва да се използва система, подходяща за баня, а основата да бъде добре подготвена. Влагоустойчивата боя не компенсира лошата вентилация. Ако парата остава дълго в помещението, конденз може да се появи и върху плочките, и върху останалите повърхности.
Има ли универсална правилна височина?
Няма една височина, която да е подходяща за всяка баня. Решението трябва да следва разпределението и реалното движение на водата. При отворен душ защитената площ трябва да бъде по-голяма. При затворена кабина мократа зона е по-ясно ограничена. В семейна баня, използвана и от малки деца, е разумно също да се предвиди по-широко покритие.Размерът на плочките има значение за точната линия на завършване. Понякога разлика от няколко сантиметра позволява стената да приключи с цял ред, вместо с тясна изрязана ивица. Затова разпределението трябва да се направи преди поръчването, като се отчетат фугите, нишите, мебелите и санитарното оборудване.
Кое решение е най-балансирано?
В повечето случаи добър баланс се постига с плочки до тавана в душ зоната, изцяло облицован под и достатъчна защита около ваната и умивалника. Останалите стени могат да бъдат покрити с плочки или влагоустойчива боя според разпределението и желания стил.При малка баня с отворен душ пълната облицовка обикновено е по-разумна, защото водата трудно остава само в една част. При просторно помещение с добре отделена душ кабина плочките само в мокрите зони дават повече свобода и могат да направят интериора по-лек.
Независимо от избраната височина, добрият резултат започва под видимото покритие. Качествената хидроизолация, правилните наклони, надеждното уплътняване на критичните връзки и ефективната вентилация са по-важни от това дали всяка стена непременно ще бъде облицована до тавана. Когато техническата част е изпълнена правилно, плочките могат да бъдат разпределени така, че банята да бъде едновременно защитена, удобна и визуално балансирана.
