Автор: Нина Нейчева
Сериозни предизвикателства пред публичните финанси и икономическия растеж на България очерта финансовият анализатор Румен Гълъбинов в интервю за ЕраНова. Анализирайки последните международни доклади, той предупреди, че страната ни губи инерция и навлиза в период на икономическо забавяне, чиито последици ще се усетят най-осезаемо догодина.
Повод за острия му коментар станаха данните от доклада GLOBSEC Trends 2026: The Reality Check. Според проучването България е единствената от 14 изследвани държави, в която Русия е посочвана най-често като стратегически партньор, изпреварвайки Германия, Китай и САЩ, като същевременно у нас се отчита най-ниската подкрепа за членство в ЕС и НАТО.
„Обаче хората си искат Народната република и СССР. Кремълската агентура у нас е поела ангажимент за вкарване на китайски инвестиции в България. Това са заявките за огромни инвестиции“, коментира иронично обществените нагласи и геополитическите влияния анализаторът.
Гълъбинов акцентира и върху оценката на рейтинговата агенция Standard & Poor’s, която прогнозира тазгодишният бюджетен дефицит на България да достигне 5,1 процента от БВП, а връщането му до 3 процента да се случи едва през 2029 година. Въпреки че рейтингът ни остава без промяна, липсата на положителна перспектива е ясен сигнал за инвеститорите.
„Това е жълт картон за управлението на публичните финанси в страната. Това правителство от хубави перспективи ни въвлича в позиция назад, засега“, категоричен бе финансистът.
Песимистичната картина се допълва и от есенната прогноза на Европейската комисия. Брюксел очаква растежът на българската икономика да се забави от 2,7 процента през тази година до 2,1 процента през 2027 година заради натиска върху потреблението, по-бавния ръст на заплатите и спада на инвестициите след пика на средствата по Плана за възстановяване. Инфлацията също ще остане висока – 4,6 процента за 2026 година и 3,9 процента догодина, подхранвана от скъпите енергия и услуги.
„Не знам дали хората си дават сметка какво ще става догодина. Лятото ще е провал на сезона по Черноморието“, предупреди още Румен Гълъбинов.

Реалната картина на цените се потвърждава и от едногодишно проучване на Асоциация „Активни потребители“ сред 72 търговски вериги. Данните показват, че докато общата инфлация в страната е 5,7 процента, храните и напитките в супермаркетите са поскъпнали средно с едва 1,66 процента. Поскъпването на рафта е концентрирано почти изцяло при пресните плодове и зеленчуци, докато основният двигател на общата инфлация остава извън търговските вериги – най-вече в транспорта, който формира над половината от ръста, както и в услугите и енергията.
От потребителската организация обаче предупреждават за спад в прозрачността след август 2026 година, когато законови промени вдигнаха петкратно прага за задължително обявяване на цените от търговците до 25 милиона евро оборот. За да се защитят потребителите, от асоциацията настояват задължението за публикуване на цените да стане постоянно и с по-нисък праг, КЗП да изчислява месечен ценови индекс, архивът на портала kolkostruva.bg да бъде свободно достъпен, а държавата да публикува изкупните цени и справедливата стойност на основни храни като свинското месо и млечните продукти.