Автор: Нина Нейчева
Бюджетната рамка за 2026 г. изглежда до голяма степен предрешена, независимо от политическата конфигурация. В интервю за ЕраНова икономистът Румен Гълъбинов подчерта, че нов финансов министър в редовен кабинет би имал силно ограничени възможности за маневри.
"Министърът на финансите в редовния бюджет за 2026 г. много не може да направи, тъй като в предходните години бюджетите така са формирани, че е налице голяма инерция", посочи експертът.
Настоящият икономически модел на страната продължава да разчита на познати стълбове. Според Гълъбинов той се основава на "повече потребление, финансирано от увеличаващи се бюджетни разходи, пари от еврофондовете, потребителско/ипотечно кредитиране, както и внос на работници от страни извън ЕС". Въпреки този консервативен модел, ОИСР отчита стабилен напредък в жизнения стандарт, подкрепен от приемането на еврото на 1 януари 2026 г. – етап, който се очаква да засили интеграцията с ЕС и да стимулира инвестициите.
Предизвикателствата пред държавната хазна обаче остават сериозни. Прогнозите сочат, че бюджетният дефицит може да нарасне до 4,2% от БВП. България е изправена пред "нарастващ фискален натиск от застаряването на населението, изискванията за отбрана, климатичния преход и инвестиционните нужди". Експертите от ОИСР подчертават, че за устойчив растеж е необходимо по-добро управление на публичните финанси, особено по отношение на пенсионните задължения.
За 2026 г. се предвижда икономически растеж от 2,6%–2,7% и постепенно преориентиране към инвестиции. Въпреки това инфлацията ще остане относително висока (между 3,4% и 4,2%), а пазарът на имоти ще се стабилизира с по-умерен ръст на цените от 6% до 10%. Основен акцент в бъдещата политика трябва да бъде "насърчаването на растежа на производителността", за да може страната да се развива по-бързо в новата среда на еврозоната.
