Автор: Нина Нейчева
В българската великденска традиция най-здравото яйце, което остане неразбито след всички двубои, заема специално място. То се смята за символ на изключително здраве и жизнена сила, като в миналото хората са вярвали, че неговият притежател ще бъде закрилян от болести през цялата година. Това е причината в различните етнографски области на страната да са се наложили десетки различни и колоритни наименования за този великденски победител.
В Северозападна България и района на Враца езиковото разнообразие е най-голямо, като там се срещат специфични форми като "клъцоняк", "чуканец", "закълчък" или дори "джоган". В други части на страната имената са пряко свързани с борбата и силата, като например популярните "бияч", "борец" и "борак", разпространени в Шуменско, Русенско и Варненско. В южните части на България, като Петрич, дори се използва името „пехливан“, което подчертава "борческите" качества на яйцето.
Ето и някои от най-характерните регионални названия за великденския шампион:
Бияч – популярно в Козлодуй, Шумен, Перник и Етрополе.
Борак или Борек – среща се често в Силистра, Варна и Благоевград.
Борджук – специфично име за района на Троян.
Гюреш или Гюриш – използва се в Ботевградско и Луковитско.
Клъцок или Клъчак – типични названия за Монтанско и Койнаре.
Чукан или Чукач – основни термини в Плевенско и Врачанско.
Независимо дали го наричат "бияч" или "джагун", българите винаги са отдавали почит на това яйце, като често са го запазвали пред иконата в дома до следващия Великден. Този обичай показва колко дълбоко е вкоренено в народната психология желанието за здраве и благополучие, облечено в богата местна лексика.
