От "Гласове" припомнят случая от 16 май 2024 г. кола на НСО с Кирил Петков убива човек. Тежко ранена в болница влиза спътницата на загиналия, а лечение се налага и за шофиращия гард. Доклад установява, че автомобилът на НСО се е движил със 140 километра в час при разрешени 90 край Аксаково, като пометва излизащата след завой кола на стари хора. Петков е бързал за партийно събрание, а колата на НСО праща единия от възрастните във вечността. На другия ден участъкът е светкавично преасфалтиран, за да не може да се разследва спирачният път, а случаят е набързо приключен.
.jpg)
С Петков пътува и пиарът му Найо Тицин, който пуска във „Фейсбук“ снимка от ужасяващата катастрофа - наблюдателни читатели виждат в смачканите ламарини тялото на загиналия, сниман преди да е направен опит да му се помогне, след което постът е изтрит. Журналистката Наталия Господинова припомня, че година по-късно умира и съпругата на загиналия, инвалидизирана и обездвижена при сблъсъка. Дъщеря им е изоставена от мъжа си заради непосилните разходи за лечение и в момента работи като хигиенистка, едва свързвайки двата края. Катастрофата взе два човешки живота и разруши още няколко, но малцината писали по темата бяха подложени на масов хейт от привърженици на ПП-ДБ.
По онова време Петков е лидер на ПП, Сглобката току-що е паднала, а са изминали 2 години, откакто е напуснал премиерския пост. Въпреки това от „жълтопаветния сектор“ не последва нито един вопъл, нито един писък за демокрацията, за самозабравилия се политик или за правото да не те убие кола на НСО. Мълчаха Асен Василев, Ивайло Мирчев, току-що падналият премиер Николай Денков и медиите им, а троловете в социалните мрежи минаха в контраатака, че Петков няма как да е виновен.
Днес, когато Михаела Доцова е обвинявана за несравнимо по-лек случай - след като Соня Колтуклиева опитва да отвори вратата на колата на председателя на Народното събрание - лицемерието следва да се припомни. Обяснението е просто: всеки „наш“ е охраняван на амбразурата, а всеки „чужд“ трябва да бъде бит. Наред с това трябва да се отбележи, че няма охрана на света, която да позволи на човек да отваря вратата на охраняван политик. В белите държави развръзката за Колтуклиева щеше да е много по-драматична, а не просто театрална.
Днес скандалът е голям и защото срещу „Прогресивна България“ са не само умнокрасивите, но и ордите на ГЕРБ, като на площада пак могат да се обединят стари коалиционни приятели като Бойко Борисов и Делян Пеевски. Не бива да се подминава обаче и дървеното медийно поведение на „Прогресивна България“, както и наченките на самозабравяне, характерни за всяка власт — Румен Радев трябва да знае това.
