Експозицията на Калин Димов е на път да се превърне в единствения музей на шевните машини у нас
В село Вършило сгушено в обятията на Странджа може да бъде развиван интересен туризъм, в който освен красотата на Странджа посетителите могат да бъдат посрещани от необичайна и интересна експозиция. В стара къща в центъра на селото Калин Димов е подредил част от необичайната си колекция от стари шевни машини. Реставрирани експонати от миналото.
Най-многобройна подобна колекция в България и към този момент единствена. Всъщност Калин е колекционер на шевни машини, реставратор на антиките, също така крояч, шивач и човек изпълнен със знания на история. Събира шевни машини от много години.
„Някои съм подарявал, някои съм продавал, някои съм заменял, но говорим за около 1500-1600 бройки са минали през мен“, разказва Калин.
38 от машините на Калин са реставрирани и продължават да работят и до днес. Без електрически мотор, а както се е работело на тях в миналото – с ръчна дръжка или с колело за краката. Американски, немски, британски, руски, чешки и полски, забележителни експонати от миналия и по-миналия век. С ръчно рисувани златни и сребърни украшения. Любима машина му е произведение на Исак Сингер от 1860 година.
Всяка от шевните машини има своя история на производство и своя лична история. Най-старите машини у нас са били притежание на заможни чорбаджийски семейства, съпруги на свещеници, занаятчии.
„Дори и в този район населението е било доста бедно. За да се закупи една такава машина доста трябва да се потрудиш. Това е било приоритет на по-богатите семейства и те са си имали прислуга която е шиела и помагала“, разказва Калин за странджански регион.
Сред шевните машини са експонати били притежание на бургаски търговци на платове от еврейски произход, на дизайнери от Италия, на британски богати семейства и дори машина била притежание на полицай.
Някои от машините притежават своя маса и дървена кутия - калъф, а някои от тях все още с конец останал там от десетилетия. Най-голямото желание на Калин Димов е да подреди експозицията за посетители.
„Това е един полъх от миналото който по някакъв начин искам да остане във хората, Не е нужно да се търсят пари, целта ни е да възстановим всичко както е било за да могат да си го представят, как изглежда“, споделя още Калин.
