Автор: Михаил Колев
На 13 септември се проведе деветото издание на състезанието "Бургас Рън". Първият в България бегачески фестивал тази година събра рекордните над 1200 регистрирани участници, които имаха възможността да се впуснат в три дистанци: 5 км; 10 км и 21 км, преминавайки през едни от най-красивите и емблематични за Бургас места. Пред ЕраНова един от главните организатори и съоснователи на "Бургас Рън" Константин Константинов разкри впечатленията си за отминалото спортно събитие, трудностите, целите и какво да очакваме на "Бургас Рън 2027".
- Измина деветото издание на „Бургас Рън“ - каква е твоята равносметка за тазгодишното състезание?
- Тази година определено беше специална за нас. Стигнахме до рекордните 1200 регистрирани участници, което превръща Бургас Рън 2026 в най-мащабното издание досега. Но за нас равносметката не е само в цифрите. По-важното е, че виждаме как събитието вече има свой живот и своя общност.
Въпреки дъжда хората останаха, бягаха, подкрепяха се, забавляваха се. Старт-финалната зона беше пълна, по трасето имаше емоция, а след финала хората не бързаха просто да си вземат медала и да си тръгнат. Точно това искаме да бъде „Бургас Рън“ - не само състезание, а един истински спортен празник за града.
Разбира се, имаше и неща, които можем да направим по-добре. Всяко издание ни показва нови детайли, върху които трябва да работим, особено когато броят на участниците расте толкова бързо.
- Как се промени събитието през годините и какво е най-голямото развитие, което виждаш?
- От самото начало създадохме „Бургас Рън“ с идеята да първият бегачески фестивал в България. Искахме около самото бягане да има музика, активности, публика и атмосфера, която да привлече не само хората със стартов номер.
С годините тази концепция просто порасна заедно със събитието. Днес имаме много по-богата програма, партньорски и възстановителни зони, различни активности, музика по трасето, събития преди и след състезанието и все повече хора, които идват, без непременно да участват в някоя от дистанциите. Тази година новата старт-финална зона пред НХК ни позволи още по-силно да развием точно тази фестивална част.
Но най-голямото развитие за нас остава общността. Вече има хора, за които „Бургас Рън“ е традиция - връщат се всяка година, водят приятели, семейства и деца. Има участници, които са били с нас през много от тези девет издания.
Можеш да организираш състезание за един ден, но общност не се организира, а се изгражда с години. И може би точно това е най-ценното, което успяхме да постигнем.
- Какво е усещането да наблюдаваш как все повече хора се включват? На какво според теб се дължи това?
- Много е зареждащо, но носи и голяма отговорност. Когато видиш 1200 души на старт, първата емоция е вълнуваща. В следващия момент си даваш сметка, че всеки един от тези хора очаква добра организация и е дошъл със своя лична цел.
Мисля, че ръстът се дължи на комбинация от няколко неща. Бягането като спорт става все по-популярно, но също така хората търсят преживявания и общност. А Бургас е прекрасен град за подобно събитие - имаме морето, Морската градина, солниците и възможността да направим трасе, което има собствен характер.
И може би най-важното - хората, които вече са участвали, са най-добрата ни реклама. Когато някой си тръгне с хубава емоция и на следващата година доведе още двама приятели, тогава разбираш, че правиш нещо правилно.
- Кое беше най-голямото предизвикателство тази година и имаше ли момент, в който нещата не вървяха по план?
- Определено времето. Можеш месеци наред да планираш всеки детайл, но има неща, които просто не зависят от теб.
Дъждът ни постави в ситуация, в която трябваше много бързо да реагираме на място. Имаше затруднения и с част от чиповете за времеизмерване заради мокрите стартови номера, което впоследствие наложи да проверяваме отделни резултати и видеозаписи и да правим корекции.
Но точно такива моменти показват колко важен е екипът. Нямаш време да се ядосваш, че планът се е променил. Просто решаваш следващия проблем и продължаваш.
А най-хубавото беше, че дъждът изобщо не успя да развали настроението. На моменти дори сякаш направи събитието още по-запомнящо се.
- Каква е атмосферата зад кулисите? Какво остава невидимо за участниците и публиката?
- Много работа и много малко сън. Това, което хората виждат, са няколко часа в неделя сутрин. Зад тях обаче стоят месеци подготовка - разрешителни, институции, маршрути, безопасност, партньори, комуникация, регистрации, стартови пакети, доброволци, пунктове, логистика, техника, награди, изграждане на зоната и още десетки малки неща.
А в последните 24 часа преди старта всичко става много динамично. Телефоните не спират, постоянно някой има нужда от нещо, променят се детайли в движение и едновременно трябва да мислиш за цялата картина.
Голяма част от тази работа остава невидима и всъщност това е добре. Ако участникът дойде, вземе си стартовия пакет, застане на старта, пробяга трасето и се прибере с медал и хубав спомен, без да разбере за всичко, което сме решавали зад кулисите, значи сме си свършили работата.
И тук доброволците заслужават огромно признание. Без тях събитие с такъв мащаб просто не може да се случи.
- След девет издания какво би искал да видиш на десетия „Бургас Рън“?
- Десетото издание със сигурност трябва да бъде специално. Не само защото числото е кръгло, а защото десет години са момент, в който можеш да погледнеш назад и да видиш колко много се е променило събитието.
Не искам непременно целта да бъде просто „още повече участници“. Разбира се, ще се радваме да продължим да растем, но за мен по-важното е да повишаваме качеството на преживяването -организацията, зоните, атмосферата по трасето, преживяването за публиката и всичко около самото бягане.
Иска ми се десетото издание да събере на едно място хората, които са били част от историята на „Бургас Рън“ през годините - участници, доброволци, партньори и приятели.
А ако трябва да го кажа съвсем просто - искам на десетото издание отново да видя онзи момент непосредствено преди старта, когато поглеждаш към всички хора пред теб и си казваш: „Ето заради това си струваше.“
