Ледникът Туейтс в Западна Антарктида се топи по-агресивно, отколкото досегашните модели предвиждаха. Ново научно изследване показва, че приносът му към покачването на глобалното морско равнище до края на века може да бъде двойно по-голям от предишните оценки.
Наричан „ледникът на Страшния съд“, Туейтс е сред най-големите неизвестни при прогнозирането на бъдещото покачване на морското равнище. Той е приблизително с размерите на американския щат Флорида и от десетилетия се отдръпва. В момента топенето му допринася за около 4% от глобалното покачване на морското равнище, съобщава bTV, позовавайки се на BBC.
Ледникът съдържа достатъчно лед, за да повиши морското равнище с над 60 сантиметра, ако се срути напълно. Той също така действа като естествена преграда, която задържа огромни количества лед във вътрешността на Антарктида. Загубата на тази функция би могла да ускори процеси, които в дългосрочен план да доведат до покачване на морското равнище с около 3 метра.
Изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн и Лабораторията за реактивно движение на НАСА са разработили нов модел, който отчита по-подробно процесите под ледника. Според учените ключова роля играе т.нар. зона на заземяване – областта, в която ледът преминава от опора върху морското дъно към свободно плаване върху океанската вода.
Сателитните наблюдения показват, че тази зона може да се простира на няколко километра. В нея морската вода прониква под леда и се оттегля под въздействието на приливите и отливите, като повдига и спуска ледената маса. Процесът, известен като „приливно изпомпване“, позволява на сравнително топла океанска вода да достига навътре под ледника и да ускорява топенето му.
Когато включили този механизъм в модела си, учените установили, че до 2100 г. Туейтс може да допринесе за покачване на морското равнище с до 3 сантиметра – приблизително два пъти повече от предишните оценки. Според резултатите този принос е възможен и без допълнително глобално затопляне. Изследването е публикувано в научното списание *Nature Communications*.
Релефът под ледника се спуска надолу, което означава, че при отстъплението му все по-големи количества лед могат да бъдат изложени на топлата океанска вода. Два подводни хребета обаче възпрепятстват по-бързото му придвижване към океана.
Според новия модел топенето в зоната на заземяване ускорява отделянето на леда от хребета Мугино (Mouginot Ridge). Изследователите оценяват на 60% вероятността ледникът да се освободи от тази естествена преграда до края на века. След това той може да започне да отстъпва по-бързо по наклоненото скално дъно към следващия голям хребет.
„Резултатите прогнозират по-голям риск от крайбрежни наводнения и по-голямо излагане на подобни опасности през следващите десетилетия, отколкото се очакваше“, казва съавторът на изследването Ерик Риньо, професор по науки за земната система в Калифорнийския университет в Ървайн.
Тед Скамбос от Университета на Колорадо в Боулдър, който не е участвал в проучването, определя откритията като потенциално важен напредък в прогнозирането на покачването на морското равнище, свързано с Туейтс. Експертите обаче подчертават, че са необходими още изследвания, за да се разбере напълно взаимодействието между океанската вода и леда под повърхността.
„Все още има много неща, които трябва да разберем за процесите в зоната на заземяване, за да можем да правим надеждни прогнози колко бързо ще се губи ледът“, предупреждава Робърт Лартър, морски геофизик от Британската антарктическа служба.
Достъпът до пространството под Туейтс е изключително труден. Затова учените планират през 2028 г. да поставят измервателни уреди в района, които да проследяват движението на морската вода под леда при приливи и отливи.
Изследователите подчертават, че ограничаването на замърсяването, което затопля планетата, остава важно за намаляване на бъдещите рискове. Дори при незабавни действия обаче покачването на морското равнище ще продължи да бъде предизвикателство за крайбрежните райони заради вече настъпилите промени.
