Автор: Нина Нейчева
На 10 ноември 1989 г. България преживява един от най-драматичните политически обрати в своята съвременна история. Човекът, който в продължение на 35 години държи цялата власт в държавата, изведнъж се оказва безсилен пред собствените си съпартийци.
Тодор Живков, наричан с години Тато и Първия, е отстранен от поста генерален секретар на БКП след внимателно подготвена вътрешнопартийна операция, зад която стои натискът на Москва и най-близкото му обкръжение.
Един кадър от онзи ден остава завинаги в българската история. Живков седи на пленума в резиденция Бояна, слуша как му отнемат властта и изглежда така, сякаш не може да повярва на случващото се, докато ченето му увисва. За човек, свикнал десетилетия наред всички да чакат неговото решение, това е моментът, в който историята го застига.
Подготовката за отстраняването му започва месеци по-рано, подтикната от политиката на Михаил Горбачов и тежката икономическа и международна изолация, до която режимът стига след насилствената смяна на имената на българските турци.
Вътрешният разлом в партийната върхушка се оглавява от външния министър Петър Младенов, който изпраща критично писмо до Централния комитет, подкрепен от Андрей Луканов и министъра на отбраната генерал Добри Джуров. Съветският съюз дава ясен знак, че времето на дългогодишния лидер е изтекло, а посоченият за негов наследник Младенов трябва да оглави контролирано обновление на системата.
Въпреки че БКП запазва властта си в първите часове след превратния ден, обществото бързо завзема улиците и площадите с искания за истински демократични промени, давайки началото на дългия преход.
