На 27 октомври православната църква почита Свети мъченик Нестор и Свети Димитрий Басарбовски. В народния календар денят е известен като Мишинден – празник, свързан с различни поверия за предпазване на дома и зимните хранителни запаси от гризачи.
Според християнското предание Свети Нестор живял в Солун по времето на император Максимиан и бил последовател на Свети Димитър Солунски. С неговата благословия Нестор се изправил срещу прочутия борец Лий и успял да го победи. Победата разгневила императора, който наредил младият християнин да бъде екзекутиран.
На същата дата се отдава почит и на Свети Димитрий Басарбовски – български светец и отшелник, живял край река Русенски Лом. Неговото име носи Басарбовският скален манастир, разположен близо до Русе.
На 27 октомври имен ден празнуват Нестор и Нестора. В някои календари се посочват и Димитър, Димитрина и производните им имена, въпреки че традиционният им празник е на Димитровден – 26 октомври.
Според народните вярвания Мишинден е време за предпазване от мишки и други гризачи. Традицията повелявала жените да не шият, плетат и използват остри предмети, тъй като се смятало, че неспазването на забраните може да доведе до щети по дрехите и хранителните запаси. Избягвало се и отварянето на сандъци с дрехи и съдове с брашно.
В някои български райони най-възрастната жена в дома извършвала символичен ритуал, като замазвала с кал огнището, ъглите и местата, откъдето можели да проникнат мишки. По време на обреда тя държала очите си затворени с надеждата, че така ще „ослепи“ гризачите и ще ги възпре да посягат на домашните вещи и храната.
Обичаите на Мишинден се различавали в отделните краища на страната. На места свързаните с мишките празници продължавали няколко дни около Димитровден, като основната им цел била символично да защитят дома, имуществото и реколтата през зимата.
