Автор: Нина Нейчева
Спешната медицинска помощ в България се намира в критично състояние, която изисква незабавно въвеждане на нов национален стандарт. В момента системата функционира в условия на хроничен кадрови недостиг, системно претоварване и зачестяващи случаи на физическа и вербална агресия срещу екипите. Тези фактори превръщат спешната медицина в уязвимо звено, работещо на границата на силите си. За това сигнализира Ервин Татар, служител в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП).
Основният проблем се корени в настоящия състав на спешните екипи. Поради липса на персонал в много региони линейките се обслужват само от двама души – един медицински специалист и шофьор. В най-тежките случаи това са парамедик или медицинска сестра, които остават сами срещу пациента и неговите близки в често враждебна среда. Този модел не е ефективен екип, а по-скоро рискова мишена. Тогава медиците са поставени в по-голяма опасност от самия пациент, качеството на медицинската помощ неизбежно се компрометира, а рискът за живота на работещите става реален.
Организационните трудности се задълбочават от факта, че спешната помощ често компенсира дефицитите в останалата част на здравната система. Екипите често реагират на повиквания, които не са спешни – от социални случаи до пациенти без личен лекар. Работата в непредвидима среда, като частни жилища или рискови квартали, допълнително натоварва медиците. В критични ситуации, като сърдечен арест или тежки травми, двама души физически не могат да приложат всички необходими реанимационни действия едновременно. Правилото на "шестте ръце" показва, че тричленният екип не е лукс, а медицинска необходимост за извършване на качествена интубация, вентилация и мониторинг.
Решението се крие във въвеждането на задължителен тричленен състав на екипите, включващ клиничен ръководител, изпълнител и шофьор с квалификация на парамедик. Този модел, успешно прилаган в държави като Румъния, Германия и Австрия, осигурява по-добра координация и психологическа бариера срещу агресия. Паралелно с това е необходим строг медицински триаж и административни санкции при злоупотреба със системата. Без структурна реформа и реална държавна отговорност, кадровата криза ще продължи да задълбочава несигурността, тъй като младите кадри избягват система, в която всеки компромис се плаща с човешки живот.
