Екранизациите на литературни произведения, дело на Майк Фланаган, рядко следват дословно оригинала. По-често режисьорът и сценарист внася съвременен прочит в класическите хорър романи, като същевременно добавя и собствен почерк. Показателен пример е сериалът „Свърталище на духове“ (The Haunting of Hill House). Макар да черпи вдъхновение от едноименния роман на Шърли Джаксън, продукцията на Netflix не се страхува да се отклонява съществено от литературния първоизточник.
Сходен подход Фланаган прилага и в „Падението на фамилията Ашър“ (The Fall of the House of Usher). Сериалът заимства заглавието и основни сюжетни елементи от едноименния разказ на Едгар Алън По, но постепенно се превръща в мащабен поклон пред цялостното творчество на писателя.
След поредица от успешни адаптации Фланаган представи и собствената си версия на „Кери“ от Стивън Кинг, чиято премиера в Prime Video беше на 7 октомври.
Както повечето филми и сериали на Майк Фланаган, и „Кери“ получи положителни отзиви от критиката, а продукцията се оказа успешна и в търговско отношение. Всяка нова екранизация на романа на Стивън Кинг заслужава внимание, но именно начинът, по който Фланаган осъвременява историята, превръща сериала в особено любопитен проект.
В хорър сериала на Prime Video тормозът, на който Кери е подложена, не остава ограничен в стените на гимназията „Юен“. Жестокостта ескалира, когато тормозът, подет от Крис Харгенсън, излиза извън рамките на училищните клюки и обиди и се пренася в социалните мрежи чрез специално създаден профил с името „Кери Ред“ (Carrie Red).
Този сюжетен ход подчертава една от най-мрачните страни на съвременния, свръхсвързан свят: онлайн пространството не просто усилва жестокостта, но може да я превърне в непрестанно преследване, от което жертвата трудно намира спасение.
Фланаган отправя критичен поглед и към безсилието на институциите в дигиталната епоха. Сериалът убедително показва, че дори влиятелните административни структури често се оказват неподготвени да се справят с кибертормоза, когато той достигне определени мащаби и излезе извън контрол.
В образа на Маргарет Уайт „Кери“ на Майк Фланаган също избягва еднопластовото представяне на злодея. Тя не е просто фанатично религиозна жена, водена единствено от сляпата си вяра и жестокостта си. Напротив, в някои сцени сериалът показва как Маргарет дори застава на страната на дъщеря си в конфликт с училищното ръководство.
Сложни и многопластови са и други отрицателни персонажи, сред които Крис Харгенсън. Така Фланаган изгражда свят, в който границата между жертви и насилници не винаги е еднозначна, а мотивите на героите са далеч по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.
