Пикът на летните месеци традиционно е периодът, в който българският бизнес разчита най-силно на сезонни работници от държави извън ЕС. Присъствието им през последните години предизвиква сериозни спорове за тяхната роля и принос към икономиката, но дискусиите невинаги се основават на конкретни данни. Анализ на Института за пазарна икономика насочва вниманието към сезонно заетите граждани на трети страни, получили разрешение за работа в България за срок до 90 дни.
Тези служители покриват краткосрочния недостиг на кадри в най-натоварените периоди – по време на летния туристически сезон, земеделските дейности и строителните процеси. Анализът на длъжностите, държавите на произход и регионалното разпределение е направен на база информация от Агенцията по заетостта. През 2025 г. в страната са отчетени 18 658 разрешения за сезонна заетост до 90 дни на граждани от трети държави. Разпределението им по области е силно неравномерно. Най-много са в Бургас – 8066, следвани от Варна с 3022, Пазарджик с 1456 и Добрич с 1219 работници.
Високата концентрация по Черноморието логично се свързва с характера на заеманите позиции. Макар обозначенията на професиите в данните на Агенцията по заетостта невинаги да показват еднозначно сектора, в който работят хората, сред най-разпространените длъжности ясно преобладават тези от туризма, хотелиерството и ресторантьорството.
Начело е позицията „работник, кухня“ с 3541 разрешения. Следват по-широките категории „общ работник“ и „сезонен работник“, всяка с около 2300 разрешения. Сред водещите позиции са още „камериер/камериерка“ с 1655 разрешителни, „сервитьор“ с 1374, „работник, ресторант“ с 1054, както и „помощник-готвач“ и „готвач“ – общо 1206. Наред с общите и туристическите позиции значим дял заемат и сезонните работници в земеделието – 1660 души през 2025 г., или 8,5% от всички заети по този режим.
