Осем области в България се открояват с най-висок дял на домакинства, които отделят голяма част от доходите си за енергия или изпитват трудности при плащането на сметките. Това показват данните от Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата – проект, изготвен от WWF България и Институт за икономически изследвания при Българската академия на науките към Българска академия на науките.
Сред областите с най-сериозни проблеми са София, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен.
Подобна карта се изготвя за първи път у нас. Тя анализира три основни показателя – потребностите от енергия, степента на социална уязвимост и субективното усещане на хората за енергийна бедност. Към тях е добавен и нов индикатор – прекомерната зимна смъртност, който досега не е бил изследван системно в България. Това обяснява в интервю за Българско национално радио експертът по климат и енергия към WWF България Теодора Пенева.
По думите ѝ резултатите съдържат тревожни тенденции, които изискват сериозно внимание. Според нея визуализацията ясно показва дълго подценявани структурни проблеми в политиките както на национално, така и на местно ниво.
Доходите продължават да бъдат основният фактор, определящ енергийната бедност. Голям брой домакинства не разполагат със средства за инвестиции в енергийна ефективност. Данните показват, че едва около 8% от многофамилните жилищни сгради са преминали през саниране по национални програми, докато за еднофамилните къщи изобщо липсват подобни схеми. Именно в такива жилища живеят около две трети от енергийно бедните домакинства, докато сред обитателите на блокове делът им е значително по-нисък – приблизително между 20 и 24%.
Пенева смята, че по-ефективен би бил диференциран подход при финансирането на санирането. Ако не се предоставя пълна безвъзмездна помощ за всички сгради, същият финансов ресурс може да обхване приблизително двойно повече жилища. При толкова големи социални различия това решение е по-скоро рационално, отколкото популистко, посочва тя.
Според експерта е важно да се разработят инструменти както за най-уязвимите домакинства, така и за хората със средни доходи. Игнорирането на средната класа не е възможно, тъй като около 70% от населението има доходи под средното ниво, което подчертава мащаба на социалните неравенства.
Като възможно решение тя предлага най-бедните домакинства да бъдат освободени от разходите за саниране. За средната класа може да се приложи комбиниран модел – частично финансиране чрез грантове и достъпни кредити с ниска или нулева лихва за подмяна на дограма и отоплителни системи.
По думите ѝ подобни политики трябва да се превърнат в постоянен процес, а не да зависят единствено от европейски програми. Активната жилищна политика със социална насоченост би могла да намали неравенствата и да направи домакинствата по-устойчиви на колебанията в цените на енергията.
