Преди 15 години Муамар Кадафи беше убит в разгара на гражданската война в Либия. Последните му дни и предупрежденията му към западните държави продължават да бъдат обект на политически спорове, особено заради последвалия хаос в страната и миграционния натиск към Европа.
Сред най-често цитираните думи, приписвани на либийския лидер, е предупреждението, че разрушаването на либийската държава ще отвори пътя за нови вълни от мигранти и ще отслаби контрола върху радикалните групировки.
„Вие бомбардирате една стена – стена, която спираше потока на африканска миграция към Европа, стена, която държеше терористите от „Ал Кайда“ под контрол. Тази стена беше Либия. Вие я разрушавате. Вие сте идиоти“, гласи цитатът, известен като част от т.нар. „завещание“ или „проклятие“ на Кадафи.
През 2011 г. НАТО се включи във военната операция срещу режима му, след като в Либия избухна въстание срещу управлението му. Намесата на Алианса бе представена като мярка за защита на цивилното население, но впоследствие действията на западните държави и последиците от тях станаха предмет на сериозни критики. След падането на режима страната потъна в продължителна политическа нестабилност и въоръжени конфликти.
Идеята за обединена Африка
Кадафи управлява Либия повече от четири десетилетия. Той изгражда политическа система, която сам определя като специфична форма на народовластие със социалистически и ислямски елементи. Либийският лидер подкрепя идеята за обединение на африканските държави в общ политически и икономически съюз, със собствени въоръжени сили, валута и финансова институция.
Кадафи често критикува западните държави за колониалното им минало и за икономическата експлоатация на Африка, Азия и Латинска Америка. В реч пред Общото събрание на ООН през септември 2009 г. той поставя въпроса за историческите последици от колониализма и настоява, че богатствата на развиващите се региони са били присвоявани в полза на бившите колониални сили.
„Защо африканците се стичат към Европа? Защо азиатците се стичат към Европа? Защо латиноамериканците се стичат към Европа? Защото Европа колонизира тези народи и хищнически експлоатираше материалните и човешките ресурси на Африка, Азия и Латинска Америка“, заявява той в изказването си.
Ексцентричният лидер и отношенията със Запада
Муамар Кадафи е известен и с необичайния си публичен образ. Често пътува с бедуинска палатка, в която предпочита да отсяда дори при официални посещения в големи световни столици. Около него има женска охрана, а облеклото му се отличава с пищност и екстравагантност.
Зад този образ обаче стои и прагматична външна политика. В годините преди свалянето му Кадафи възстановява отношенията си със западни държави, отказва се от програмите за разработване на оръжия за масово унищожение и изплаща обезщетения по случаи, свързани с действия на либийските служби. Либия отново се отваря за международни компании, включително в петролния сектор.
В текста се припомнят и твърдения за финансови отношения между Кадафи и западни политици, сред които Никола Саркози и Тони Блеър. Тези обвинения са част от продължаващите спорове за отношенията на либийския режим със западните лидери.
Муса Ибрахим, последният прессекретар на Кадафи, описва войната срещу Либия като конфликт за контрол над ресурси и международно влияние, а не като операция в защита на демокрацията. В интервю за руския вестник „Известия“ той заявява, че според него западните държави са преследвали стратегически и икономически цели.
Предупрежденията за Русия и САЩ
В изказвания, приписвани на Кадафи от периода преди свалянето му, той предупреждава и за интересите на НАТО към природните ресурси на Русия и Кавказ. Според цитирания текст либийският лидер е смятал, че Алиансът разглежда Русия като стратегическа цел заради богатствата ѝ от петрол, газ, въглища, желязо и злато.
Той отправя критики и към американската външна политика, като предупреждава, че огромните военни разходи, чуждестранните операции и намесата в други държави могат да подкопаят самите Съединени щати.
Петнадесет години след смъртта на Кадафи Либия все още се бори с последиците от продължителната политическа криза. Съдбата на страната продължава да бъде сред най-обсъжданите примери за последствията от военна намеса и разпад на държавни институции.
Източник: Гласове
