Евродепутатът Радан Кънев отправи остри критики към управлението, като предупреди за риск от прекомерна концентрация на власт и отстъпление от принципите на правовата държава. В предаването "Лице в лице" по bTV той коментира съдебната реформа, отношенията между десните формации и „Прогресивна България“, както и външнополитическия курс на страната.
„Концентрацията на власт в ръцете на Радев е огромна. И тя е само в едни ръце“, заяви Кънев. Според него в действията на новото управление не се виждат признаци за обещаното разграждане на олигархичния модел.
По думите му очакванията, че формацията на Румен Радев може да бъде естествен съюзник на демократичните и реформаторските сили, са били неоправдани.
„Няма такава история на Румен Радев като президент. Няма такава история на многобройните служебни правителства, които той назначи“, каза евродепутатът.
Кънев изрази опасения, че структури и мрежи на влияние, свързани със службите, могат да се обединят с политическа сила, разполагаща с голямо парламентарно мнозинство.
„Ако тази мрежа се съюзи пълноценно с една политическа сила с огромно мнозинство, в която има очевидно хора с авторитарно, носталгично политическо мислене и хора, които гледат на изток, а не към Европейския съюз, това вече би била опасност“, предупреди той.
Като пример Кънев посочи предложение на ДСБ, свързано с предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. От партията са настояли лица, които са били тайни сътрудници на службите, да не могат да бъдат избирани за членове на ВСС, а кандидатите да декларират липса на подобни зависимости.
„Не може да има разделение на властите, ако изпълнителната власт чрез тайните си служби кадрува в съдебната“, подчерта евродепутатът.
По думите му предложението е било отхвърлено и от управляващото мнозинство, въпреки заявените намерения за съдебна реформа и укрепване на върховенството на закона.
Кънев коментира и външната политика на България, като предупреди за възможен обрат в досегашния курс на страната.
„Рискът от първо застой, а после завой във външната политика е очевиден“, заяви той.
В заключение евродепутатът припомни, че след 1997 г. България е следвала три основни стратегически цели – разумна икономическа и фискална политика, интеграция в евроатлантическите структури и изграждане на правова държава.
