Статистика на Националния осигурителен институт (НОИ) очертава противоречива картина в българския пенсионен модел: немалка част от новите пенсионери прекратяват трудовата си дейност, без да са достигнали нормативната възраст или да са натрупали пълния изискуем осигурителен стаж.
От малко над 109 хиляди отпуснати пенсии през изминалата година най-голям е делът на хората между 50 и 59 години – 40,1%. Това силно контрастира със законовите прагове, които предвиждат пенсиониране на 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете. На практика това означава, че приблизително половината от новите пенсионери напускат пазара на труда по-рано от общо установения ред.
Ключов фактор за тази тенденция е същественото увеличение на инвалидните пенсии, които вече формират 41,9% от всички новоотпуснати лични пенсии. Причината се крие в промяна на начина, по който се оценява трайно намалената работоспособност – към водещото заболяване се добавят 20% от съпътстващите, което значително разширява кръга на правоимащите.
Допълнително влияние оказват и облекчените режими за пенсиониране при първа и втора категория труд, както и специалните условия за служителите в системата на отбраната и вътрешния ред. За разлика от работещите при трета категория труд, за които се изискват десетилетия стаж, военнослужещите и полицаите могат да се пенсионират още на 52 години и 10 месеца при 27 години осигурителен стаж.
Именно тук изпъква и едно от най-съществените неравенства. При сходна реална продължителност на трудовия път – средно около 33 години – пенсиите на военните и полицаите са приблизително с 60% по-високи спрямо тези на останалите работещи. Основната причина е механизмът за т.нар. „превръщане“ на стажа, при който техният осигурителен стаж условно достига 52,8 години при реално отработени 33,3, което води до разлика от близо две десетилетия, породена единствено от формулата за изчисление.
В другия край на спектъра са хората, които се пенсионират след навършване на 67 години – най-често поради недостиг на необходимия стаж. Техният дял нараства – от 8,2% през 2024 г. до 10,7% през настоящата година. Законодателството допуска пенсиониране при тази възраст при минимум 15 години действителен стаж, което на практика служи като последна възможност за включване в системата.
Данните ясно показват, че напускането на пазара на труда в България зависи в значителна степен не толкова от продължителността на заетостта, колкото от нейния характер.
