Автор: Нина Нейчева
"България рискува сама да подкопае инвестиционната си репутация и да отблъсне утвърдени компании, които от десетилетия развиват дейност у нас", предупреди икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов пред ЕраНова, коментирайки засиления институционален натиск върху големите търговски вериги.
(1)(1).jpg)
на снимката: икономистът Румен Гълъбинов
По думите на експерта санкцията от близо 76 милиона евро за Кауфланд, стотиците проверки срещу Лидл и Билла, както и предложеният данък върху свръхпечалбите изпращат противоречив сигнал към международния бизнес. Гълъбинов подчерта, че макар страната ни вече да разполага с две ключови предимства - членството в еврозоната и изваждането от сивия списък за пране на пари, правителството действа в обратна посока.
„Много е грешно това, което прави правителството. Това поведение гони инвеститорите, когато трябва да се привличат“, коментира анализаторът. Той подчерта, че напълно подкрепя становището на Фискалния съвет относно държавния бюджет.
Напрежението ескалира след безпрецедентната глоба от КЗК и масираните проверки. По време на форум на Сдружението за модерна търговия ръководителите на веригите отправиха остри предупреждения. Тогавашният изпълнителен директор на Кауфланд България Михаил Петров заяви, че компанията е инвестирала 1 милиард лева в собствени обекти, но предупреди властта да спре упражненията върху бизнеса, защото при евентуален срив фалитът на КТБ би се сторил като пролетен бриз. Малко след това изказване Петров беше уволнен от компанията.
Изпълнителният директор на Лидл България Милена Драгийска също коментира ситуацията с думите, че компаниите могат да си тръгнат по всяко време, тъй като в държавата са хлябът и ножът, а държавните органи винаги постигат целите си, когато решат да се справят с някого. От Билла България допълниха, че огромната административна тежест изкривява бизнес модела и прави средата неспокойна.
Според Румен Гълъбинов обаче прехвърлянето на вината върху търговските вериги е погрешно, тъй като те не носят отговорност за дългогодишните проблеми на българското земеделие, липсата на държавна политика и слабата производителност. Много по-лесно е да посочиш международна корпорация като виновник, отколкото да създадеш условия за конкурентоспособни местни производители.
На фона на това напрежение анализаторът отбелязва, че макроикономическите показатели на страната остават стабилни. Задлъжнялостта на България е едва 28% от БВП, с което се нареждаме на второ място по финансова дисциплина в Европейския съюз след Естония, където средното ниво в съюза е близо 83%. Според Гълъбинов тази финансова стабилност трябва да се използва като магнит за сериозни европейски капитали, вместо да се пропилява чрез непредсказуем административен натиск.
