Дали контролът на средната скорост по българските пътища наистина носи очакваните резултати? Ново изследване на Института за пътна безопасност поставя под съмнение ефективността на камерите, монтирани в 32 ключови пътни отсечки в страната.
Данните разкриват интересен парадокс спрямо официалните съобщения на МВР за общо намаление с 12 жертви в тези зони. Според анализа реално осезаем положителен ефект се наблюдава само на едно място, докато в останалите 31 участъка статистиката за тежки инциденти почти не се е променила след въвеждането на контрола.
Като най-ярък пример е посочен участъкът Сопот – Гулянци, където броят на загиналите е спаднал от 10 на 1. Въпреки това експертите отбелязват, че подобно изключение по-скоро подчертава липсата на широкообхватен и последователен ефект в национален мащаб.
Частично подобрение се отчита и във Вакарел – Ихтиман, където през 2024 г. жертвите намаляват от 3 на 1. В същото време анализаторите посочват, че подобни колебания са се случвали и в предишни години без наличие на контрол на средната скорост, което поставя под въпрос доколко резултатът е пряко свързан с камерите.
Според Института за пътна безопасност причините за слабия ефект са няколко. На първо място стои начинът на избор на контролирани участъци — те често не съвпадат с най-опасните точки по пътната мрежа, а се определят според наличието на техническа готовност. Така се наблюдават по-скоро удобни за оборудване зони, а не реално рискови участъци.
Друг фактор е т.нар. случайност в статистиката – спадът в броя на инцидентите в определени райони понякога се дължи на естествени вариации, липса на тежки произшествия или случайни обстоятелства, а не на трайна промяна в поведението на водачите.
Като проблем се посочва и ограничената превантивна стойност на самите санкции. Натрупването на глоби само по себе си не гарантира по-висока безопасност, ако не е съчетано с по-широк набор от мерки за превенция и управление на риска.
От ИПБ са категорични, че контролът на средната скорост, когато се прилага единствено в участъци с налична инфраструктура, не води до устойчиво намаляване на пътния травматизъм. Според тях е необходим по-прецизен подбор на най-опасните отсечки и въвеждане на комплексни решения, които надхвърлят чисто санкционния подход.
В заключение експертите настояват за промяна в стратегията – вместо фокус върху отделни „контролни точки“, да се прилага цялостна и системна политика за пътна безопасност. Въпросът остава открит дали страната ще продължи с фрагментиран контрол или ще премине към реална и дългосрочна реформа в тази сфера.
