18/11/2026г. 16:23
Въглищната енергетика в България има цена, която далеч надхвърля икономическите измерения на производството на електроенергия. Освен върху околната среда и качеството на въздуха, добивът и изгарянето на въглища оказват влияние и върху здравето на хората, живеещи в близост до мините и топлоелектрическите централи. Данните за три от най-силно засегнатите общини – Бобов дол, Гълъбово и Раднево – показват тревожно високи нива на смъртност, които значително надхвърлят както средните за страната, така и тези за Европейския съюз.
Това обяснява пред "Факти" Димитър Събев, доктор по икономика в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. По думите му въглищната индустрия оказва влияние върху повече от десет български общини, но в Бобов дол, Гълъбово и Раднево тя има особено силно присъствие, тъй като на практика представлява основен икономически отрасъл. Именно затова изследването му се фокусира върху тези три населени места.
Изчисленията на икономиста показват, че смъртността в тях е средно с 6,8 случая на 1000 души над типичните нива за България. Като се отчете броят на населението, това означава, че всяка година в трите общини умират средно около 220 души повече, отколкото би могло да се очаква при средните за страната показатели.
Разликата става още по-осезаема, когато сравнението се направи с европейските показатели. България традиционно е държавата с най-висока обща смъртност в Европейския съюз, но според Събев дори на този фон въглищните райони се открояват с изключително неблагоприятни стойности. Ако за ориентир се използва среден европейски регион, например в Австрия или Испания, смъртността в трите български общини се оказва между 2,5 и 3 пъти по-висока.
Конкретните данни за 2024 г. показват, че в община Бобов дол са регистрирани над 27 смъртни случая на 1000 души население. В Гълъбово показателят достига 24 на 1000 души, а в Раднево – 21 на 1000. За сравнение, средната смъртност в Европейския съюз е около 10 случая на 1000 души.
Според Събев тези резултати не са изолирано наблюдение, а се вписват в тенденции, установени и от предишни международни научни изследвания. Неговият анализ използва иконометрични модели, базирани на данни на Националния статистически институт, а получените резултати съвпадат с изводите от няколко по-ранни оценки за здравните последици от въглищната енергетика.