Петкратната световна шампионка Станка Златева обяви в официална позиция, че се оттегля окончателно от всички ръководни длъжности в българската борба. Тя загуби вота за председател на федерацията миналата събота.
Вчера новоизбраният Управителен съвет я упрекна, че все още не е предоставила пълномощно на своя наследник Тодор Ангелов.
Ето какво написа тя във Facebook:
БЛАГОДАРЯ НА КРИТИЦИТЕ. ПОНЯКОГА ТЕ ТИ ПОКАЗВАТ КАКВО СИ ЗАГУБИЛ.
Днес говоря единствено от свое име — като човек, който повярва, че може да промени нещо в българската борба.
Никога не съм търсила този пост на всяка цена. Напротив — отказвала съм го, преди да приема отговорността. Но когато застанах на тази позиция, го направих с ясното съзнание, че отговорността не е просто титла, а работа, решения, проблеми и хиляди неща, които остават невидими за всички останали.
Поех тази отговорност не наполовина, а на сто процента. Вложих време, енергия, идеи и лични усилия. Занимавах се с всичко — от големите решения до най-малкия детайл. Защото вярвах, че когато си поел ангажимент, трябва да го изпълниш докрай.
Имах идеи. Имах желание. Имах кауза.
Исках да променя начина, по който гледаме на развитието на този спорт. Исках клубовете да бъдат чути, децата да получат повече възможности, а България да създава свои шампиони, вместо непрекъснато да търси готови решения.
Вярвах, че можем да поставим началото на нещо различно. Че можем да изградим бъдеще, в което българската борба да бъде водена от ясна визия, работа и грижа за следващите поколения.
Но явно съм подценила едно нещо — понякога идеята за промяна се харесва на всички, докато не се наложи някой действително да я осъществи.
Затова благодаря на критиците. На тези, които побързаха да съдят, преди да разберат. На тези, които виждаха недостатъци, но не и възможности. И на тези, които бяха толкова заети да обясняват какво не може да стане, че забравиха да помислят какво би могло да бъде постигнато.
Благодаря и на онези, които не разбраха посланието ми. Или може би го разбраха, но не им беше удобно да го приемат.
Защото не всеки, който говори за българската борба, непременно е готов да работи за нейното бъдеще. А понякога личните интереси се оказват много по-силни от общата кауза.
Моята позиция винаги е била ясна:
БЪЛГАРСКИ СПОРТ!
БЪЛГАРСКА НАЦИЯ!
БЪЛГАРСКО РАЗВИТИЕ!
БЪЛГАРСКИ ШАМПИОНИ!
Не съм искала всички да ме харесват. Не съм очаквала всички да се съгласяват с мен. Очаквала съм обаче, че когато става дума за бъдещето на българската борба, ще намерим сили да поставим децата, клубовете и спорта над личните си интереси.
Може би това беше моята грешка — да вярвам, че всички искат промяна, а не само промяна, която им е удобна.
И тук идва въпросът: Какво загубих аз и какво загубиха онези, които имаха възможност да бъдат част от една различна посока?
Един пост? Една позиция? Една възможност?
Не. Става дума за нещо много по-голямо — за възможността да създадеш нещо смислено, което да остане след теб.
Изборите определят кой заема дадена длъжност. Но не могат автоматично да определят кой има визия, кой е работил с кауза и кой е готов да носи отговорност за бъдещето.
Победата се обявява в един ден. Равносметката идва след това.
А на тези, които днес са убедени, че всичко е решено, ще кажа само: времето има един особен навик — не се съобразява нито с обещанията, нито с мнозинствата, нито с чуждите представи за успех.
То просто показва резултатите.
И СЕГА — НЕЩО, КОЕТО ИСКАМ ДА БЪДЕ ЯСНО НА ВСИЧКИ.
От този момент нататък нямам желание да работя за българската борба, нямам желание да заемам каквито и да било позиции и не желая повече да участвам в управленските процеси и вътрешните спорове на тази общност.
Това е мое лично решение. Взето е след достатъчно размисъл и не е покана за дискусия, убеждаване или поредния опит някой да ми обяснява какво трябва да правя.
Моля всички от борческата общност да уважат решението ми и повече да не ме търсят по въпроси, свързани с управлението, проблемите, решенията и бъдещето на българската борба.
Към всички журналисти и медии — благодаря за интереса, но оттук нататък няма да давам коментари и интервюта по теми, свързани с борбата. Има хора, които заемат съответните позиции и носят отговорност за случващото се. Моля, обръщайте се към тях.
Отговорността вече е при тези, които поискаха, получиха или запазиха възможността да управляват. Нека сега те говорят, те обясняват и те отговарят.
Аз изпълних своята част. Дадох времето си, енергията си и вярата си, че можем да направим нещо по-добро.
Не съжалявам, че опитах. Съжалявам единствено, че понякога човек разбира твърде късно колко различни могат да бъдат думите за една кауза и готовността действително да работиш за нея.
И все пак не всичко е загуба. Понякога разочарованието ти спестява години, в които си се опитвал да промениш нещо, което другите нямат желание да променят.
Затова днес не пиша, за да търся съжаление, подкрепа или одобрение. Не пиша и за да водя поредния спор. Пиша, за да сложа точка.
ЗА МЕН ТАЗИ СТРАНИЦА Е ЗАТВОРЕНА.
Оттук нататък животът ми продължава по друг начин — с други цели, други приоритети и с енергия, която ще влагам
в неща, които ми носят смисъл, удовлетворение и спокойствие.
Българската борба ще продължи своя път. Пожелавам ѝ да намери правилната посока, да развива българските деца и да създава български шампиони. Искрено се надявам това, за което съм вярвала и работила, да се случи, независимо кой ще бъде начело.
Но отговорността за бъдещето вече принадлежи на други.
Аз бях дотук.
Не очаквам обяснения. Не търся оправдания. Не желая повече да бъда въвличана в темата, независимо под каква форма.
Понякога най-достойният отговор е да си тръгнеш, без да се обръщаш назад. А най-голямата ирония е, че хората често започват да оценяват нечий труд едва когато вече нямат възможност да разчитат на него.
Аз знам в какво повярвах. Знам защо поех отговорността и какво исках да постигна.
Не всеки, който си тръгва, е победен. И не всеки, който остава, е спечелил.
Времето ще покаже останалото.
Моят път продължава напред.
