Автор: Нина Нейчева
"Успешна, амбициозна, упорита, обичаща, борбена, трудолюбива и прекрасен човек", с тези думи близки, познати и приятели описват Таня – 45-годишната жена, чийто живот бе трагично прекъснат в собствения ѝ дом на улица „Брезовска“ в Пловдив. В социалните мрежи не спират да валят думи на скръб и недумение от хора, които все още не могат да проумеят как се е стигнало до този фатален край. Приятелка на убитата споделя с болка:
„Завинаги в сърцето ми! Угасна ти, звездице моя, а на мравка стореше ти път! Обичам те, сърце голямо, ти не заслужи този път! Боли, крещи сърцето и плаче с глас… Прости, душицо, ти не заслужи тази си съдба.“
За Таня децата винаги са били основен приоритет. В миналото тя и бившият ѝ съпруг са управлявали успешен ресторантски бизнес в Стара Загора, а самата тя е споделяла:
„Дори и в трудни времена, ако човек е амбициозен, с каквото и да се захване – ще успее.“
.jpg)
Жената се е стремила да осигури най-доброто за дъщеря си и сина си, да изгради у тях спортна култура и да им даде равен старт. Именно заради образованието на 14-годишното си момче и приемането му в елитно училище в Пловдив, майка и син се местят от Стара Загора едва три месеца преди фаталния петък.
Пловдивският окръжен съд остави в ареста осмокласника, който сам се е обадил на телефон 112 след извършеното престъпление и е съдействал на органите на реда. Мотивът за убийството, извършено с нож, остава неясен за обществеността, а от прокуратурата го определят единствено като „много личен“.
Случаят разтърси до такава степен цялата страна, че дори наблюдаващият прокурор Гинка Лазарова не успя да сдържи сълзите си пред медиите. Разследващите са категорични, че действията са били предварително обмислени, а не са плод на моментен афект, въпреки че младежът никога преди това не е имал регистрирани агресивни прояви.
Трагедията повдига тежки въпроси за емоционалното състояние на подрастващите и умението ни да ги чуваме. Прокурор Гинка Лазарова подчертава:
„Причината не е много ясна. Затова ви казвам, че е добре да се говори с децата. Едно 14-годишно момче, както и по-големи деца – имат нужда да се общува, да се говори, да им се казва от време на време, че са желани и обичани.“
„На мен ми се струва, че това е нещо, което е тляло се е наслагвало с години“, допълва психологът Антоанета Шишкова
Случаят е болезнен напомняне, че добрите оценки и успехите в училище не са гаранция за вътрешно спокойствие и разбиране. Нужни са конкретни действия от родители, училища и институции за ранно разпознаване на семейните кризи, защото след всяка такава трагедия най-важният въпрос е какво можем да направим, за да не се стига до следващата.
