Автор: Нина Нейчева
Трагедията на Младежкия хълм в Пловдив, при която 37-годишният Георги от Кричим загуби живота си след жесток и продължителен побой, раздели общество на две.
Обществото се раздели рязко на две след садистичното убийство на Георги от Кричим, но и в двете битуващи тези нямат нищо нормално. От едната страна е недоумението как 37-годишен мъж съзнателно отива на среща с 15-годишно момиче, дори и с оправданието на близките му, че просто е търсил семейство — въпросът тук остава защо с непълнолетна.
на снимката: убитият Георги от Кричим
От другата страна обаче стоят абсолютно безскрупулните действия на тези "уж" деца, които систематично са се гаврили, били, унижавали и накрая са отнели човешки живот, демонстрирайки пълна липса на морални задръжки.
на снимката: Георги е още жив, но целият е окървавен
В опит да се потърсят смекчаващи обстоятелства, обществената дискусия бързо се плъзна по допирателната на фалшивия елитизъм. Оправданието, че част от обвинените са от добри семейства и учат в престижни гимназии, е не просто абсурдно, а представлява циничен опит за омаловажаване на системната агресия. Гаврата, продължила повече от час, последвана от кражбата на 39 евро за дюнери, не е спонтанен детски лудост или случайност. Тя е проява на дълбока деградация, при която липсата на емпатия и ценности се крие зад скъпи дрехи и престижни училищни табели.
.jpg)
Правната рамка и съдебните експертизи със сигурност ще търсят тънката граница между умишлено убийство и телесна повреда със смъртен изход по непредпазливост. Юридическата терминология за евентуален умисъл и хулигански подбуди обаче често служи като параван, зад който обществото бяга от фундаменталния въпрос. Когато насилието продължава методично и брутално над безпомощен човек, тезите за незнание и липса на умисъл губят всякаква логическа стойност. Законът трябва да бъде прилаган с цялата си строгост, без възрастта или социалният произход да функционират като индулгенция.
Крайно време е да се признае, че криминалната агресия сред младежите вече не е изолиран случай, а трайна тенденция, подхранена от свръхтолерантност към насилниците. Държавата и нейните институции системно закъсняват с превантивните мерки и реагират едва тогава, когато общественият натиск стане непреодолим. Безпомощността на правосъдната система и разпадът на семейната среда създават хранителна среда за подобни прояви, превръщайки човешкия живот в евтина стока, оценена на няколко евро.
