Автор: Нина Нейчева
Строителният сектор в България навлиза в 2026 година с оптимистични нагласи, но и с известна доза несигурност относно крайната цена на услугите. Експертните анализи сочат, че е трудно да се посочи точен процент на поскъпване, но вероятният растеж в сектора ще бъде пряко следствие от повишаването на разходите за труд. Важно е да се прави разлика между стойността на самото строителство и крайната пазарна цена на имотите, която зависи основно от локацията и вида на инвестицията. Самата строителна дейност включва не само материали, но и използването на специализирана техника и осигуровки върху заплатите на заетите в бранша.
В момента индустрията преминава през период на значително активизиране, като броят на регистрираните строителни компании е достигнал рекордните 8000. Този скок се дължи на отварянето на нови възможности по общински програми, финансирани от бюджета, Националния план за възстановяване и устойчивост, както и проектите за енергийна ефективност и саниране. След дълъг период, в който браншът се крепеше предимно на жилищното строителство, днес се наблюдава раздвижване и при големите инфраструктурни обекти с публични възложители. За успешното планиране на тези мащабни проекти обаче от ключово значение остава политическата предвидимост.
Основното предизвикателство пред сектора остава острият глад за кадри. Секторът изпитва необходимост от голям брой работници, тъй като много от обучените специалисти потърсиха препитание в чужбина по време на застоя в строителството. Въпреки че се наблюдава процес на завръщане на кадри от Европа, нуждите на бизнеса са по-големи от наличния ресурс. Като решение се очертава вносът на работна ръка от страни извън Европейския съюз, което се превръща в основен приоритет за браншовите организации през следващата година.
Освен недостига на общи работници, се забелязва и сериозна липса на млади инженери. За да се справят с този проблем, фирмите в сектора засилват сътрудничеството си с университетите и организират специализирани стажантски програми. Провеждат се и трудови борси в големи европейски градове с цел привличане на българи, работещи зад граница. Целта е да се създаде устойчив интерес към строителното образование и да се гарантира наличието на качествени кадри за реализирането на планирания строителен бум.
