Автор: Нина Нейчева
Сравнението между 2026 година и мрачните 90-те все по-често превзема обществото. Причината е поредицата от показни убийства на публични фигури, бизнесмени и лица с преплитащи се интереси. Това тревожно усещане за връщане назад във времето се подхранва от събитията през последните месеци, които сериозно разтърсиха и показаха, че духът на прехода далеч не е напълно изчезнал.
.jpg)
на снимката: Слави Бинев
Хронологията на знаковите покушения разкрива паника и ескалация, които нееднозначно напомнят за бруталното разчистване на сметки от края на миналия век. Убийството на Слави Бинев през октомври 2026 година, когато бизнесменът бе застрелян в столицата, върна темата за мафиотските екзекуции на преден план. Въпреки бързите арести на магистрала "Тракия“ и разкритията за сериозни финансови спорове, въпросите около институционалната превенция остават открити.
на снимката: Илиян Филипов
Само месец по-рано, през септември, пловдивският бизнесмен Илиян Филипов бе разстрелян с огнестрелно оръжие в Пловдив, което допълнително засили притесненията за липсата на реална сигурност в големите градове. Поредицата продължава назад към юли 2026 година с гибелта на крупния бизнесмен Владимир Янков – "Загатото", намерен мъртъв след пожар в дома си в Банкя при разследване за насилствена смърт и умишлен палеж. Всичко това стъпва върху екзекуциите на Красимир Каменов-Къро в ЮАР, Алексей Петров на Витоша и Мартин Божанов – Нотариуса пред дома му в София, в периода 2023-2024 година.
.jpg)
на снимката: Владимир Янков – "Загатото“
Паралелът с 1996 година е диагноза за дълбоки системни проблеми. На първо място се наблюдава познатото преразпределение на среди на влияние, където конфликтите за контрол върху финансови потоци и институционални чадъри отново се решават с крайни средства.
На второ място прави впечатление показният маниер на извършване – сред бял ден, пред домове или на публични места. Това показва не само стремеж към физическо отстраняване, но и пълно незачитане на държавността, съчетано с изпращане на предупредителни сигнали в ъндърграунда. Третият и може би най-критичен фактор е ниската разкриваемост на поръчителите, защото докато преките извършители понякога биват заловени, крайните бенефициенти редовно остават непокътнати.
Натрупването на тези престъпления за толкова кратък период кара гражданите с право да усещат несигурност. Това показва, че държавата все още се затруднява да гарантира върховенството на закона, оставяйки усещането, че сенчестите структури продължават да действат с методи от миналото.
