Любопитен политически спектакъл се разиграва в Стара Загора след президентските избори. Докато Илияна Йотова празнува победата си, в публичното пространство започва да се оформя една доста удобна версия: едва ли не кметът Живко Тодоров има решаваща заслуга за нейния успех. Само че фактите разказват доста по-интересна история.
Да припомним - Живко Тодоров действително обяви публично подкрепата си за Илияна Йотова още през септември. Това беше политически жест, който предизвика реакции, особено предвид принадлежността му към ГЕРБ. Но между заявената подкрепа и реалната предизборна работа има съществена разлика.
За разлика от кмета на Казанлък Галина Стоянова, която се включи публично в кампанията, Тодоров не беше сред видимите участници в предизборните прояви на Йотова в региона. И тук идва най-интересното.
На 1 ноември, в самия ден на президентския балотаж, Бойко Борисов пристигна в Стара Загора. До него беше именно Живко Тодоров. Пред медиите лидерът на ГЕРБ заяви, че лично ще подкрепи Андрей Гюров. Борисов отправи и остри критики към управлението на Румен Радев.
А Живко Тодоров?
Кметът присъстваше. Публично възражение срещу заявената подкрепа за конкурента на Йотова не последва. Разбира се, всеки има право на политическа позиция. Борисов може да подкрепя Гюров, Тодоров може да предпочита Йотова.
В средите на ГЕРБ се говори, че градоначалникът на Стара Загора се заклел пред Борисов, че с отвращение бил казал думите за Йотова, защото нямал друг избор.
Въпросът е друг: Как се съчетава претенцията за политическа заслуга с демонстрираната близост до лидера, който в изборния ден подкрепи нейния опонент?
Още по-любопитно е, че само месец по-рано Тодоров получи публичната подкрепа на Борисов и вот на доверие от местната организация на ГЕРБ (нищо, че вот на доверие се иска от гражданите чрез Общинския съвет, а не от ГЕРБ ).
Получава се политически парадокс: подкрепяш кандидата на единия лагер, запазваш доверието на лидера на другия и след изборите можеш да се окажеш сред победителите независимо от резултата.
Сега остава един неудобен въпрос към онези, които се опитват да превърнат подкрепата на старозагорския кмет в основно обяснение за победата на Йотова:
А къде остават хората, които действително застанаха зад нея на втория тур Възраждане, ВМРО, русофилите и т.н. И най-вече, къде остават хилядите граждани, които самостоятелно направиха своя избор?
Победата на Илияна Йотова не е лична собственост на нито един политик.
Още по-малко може да се обясни с едно интервю, колкото и широко да е било отразено. А ако някой настоява да представя Живко Тодоров като главния архитект на президентската победа, би било интересно първо да отговори на един прост въпрос: На 1 ноември кметът беше до Борисов, когато той подкрепи Гюров, защо тогава не защити публично своя избор за Йотова?
Защото в политиката понякога най-показателно е не какво казваш преди изборите, а до кого заставаш в решителния ден. И може би най-големият талант на Живко Тодоров се оказва умението да бъде достатъчно близо до всички, за да не загуби при никой резултат.
