Комплексът "Баба Алино" се превърна в новия символ на мащабното незаконно строителство в България, в което политически сили и институции съвсем услужливо са си затваряли очите. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. По думите му в случая с Варна е действала организирана слепота с любезното съдействие на всички органи, като са замесени служители, назначавани от различни политически сили през годините. Основната вина е на тези, които са издали удостоверенията за търпимост и са вписали имотите в кадастъра, позволявайки на инвеститора да ги продаде.
Регионалният министър подчерта, че кметът на Варна не е направил нищо за спирането на процеса в този дълъг период, а в края на 2025 г. дори е направен опит за приемане на подробен устройствен план с цел узаконяване на обектите. Арх. Шишков бе категоричен, че незаконните постройки трябва да бъдат съборени, но законът задължава общината, а не ДНСК, да издаде съответната заповед. Той прогнозира дълги съдебни процедури, при които излъганите собственици ще трябва да търсят обезщетения от инвеститора.
Министърът направи паралел с корупционните схеми при строителството на автомагистрала „Хемус“, като напомни, че първите разкрития за разнасяни пари в чували са направени още през 2021 г. по време на служебното правителство. Той определи механизма за раздаване на средства без готови проекти и разрешения като криминален сюжет, измислен от управляващата тогава партия ГЕРБ. Пет години по-късно обаче все още няма последствия от правоохранителните органи, поради което основен приоритет за „Прогресивна България“ остава съдебната реформа, която да разкрие кой е разпоредил спирането на прокурорските разследвания.
Арх. Шишков разкри още, че при встъпването си в длъжност е заварил одобрена в края на 2025 г. методика за индексация на раздадените над 1 млрд. лв. аванси. Тази методика е предвиждала фирмите да получат допълнително увеличение от около 85% върху парите, които реално са ползвали като безлихвен заем от държавата. Настоящото ръководство на министерството категорично отхвърля този подход и настоява строителите да изпълнят една трета от магистралата на старите цени, за да се защити държавният интерес.
В заключение регионалният министър обвърза тежкото състояние на пътната безопасност и честите катастрофи с огромния недостиг на транспортна инфраструктура. Липсата на магистрали, които да поемат интензивния трафик, води до претоварване и бърза амортизация на съществуващите малки пътища. Затова основен приоритет на правителството остава ускореното завършване на магистралната мрежа, като част от обектите ще се изграждат на концесия, за да се навакса изоставането.
