Връщането на останките, за които се смята, че са на цар Самуил, в България привлече вниманието на редица международни медии. На 3 октомври повече от хилядолетие след смъртта на средновековния владетел, останките бяха предадени на българската държава на официална церемония в Солун, а по-късно бяха посрещнати с държавни почести в София. Събитието беше отразено от световни информационни агенции и големи международни медии, които поставиха акцент както върху историческото значение на Самуил, така и върху продължилите десетилетия преговори между България и Гърция.
Агенция „Франс прес“ публикува материал под заглавие „Българският цар Самуил се завръща у дома след 1000 години“, в който определя владетеля като един от последните големи владетели на Първото българско царство. Агенцията отбелязва, че България и Гърция са постигнали споразумение за връщането на останките след дълги преговори, като в замяна Гърция получава 48 предмета, произхождащи от църкви и манастири в Северна Гърция.
Темата беше широко разпространена и от Associated Press. Американската агенция акцентира върху факта, че останките на средновековния владетел са били открити в Северна Гърция преди близо шест десетилетия и че официалното им предаване е резултат от продължили години разговори между двете държави. AP обръща внимание и на тържественото посрещане в София, където останките бяха пренесени с военен самолет и положени с военни почести.
Събитието намери място и в Reuters, която разпространи снимки от церемониите в Солун и София. Фотографиите показват предаването на ковчега, българските военнослужещи, които го пренасят, както и официалните церемонии по връщането на останките в България. Reuters представя случилото се като част от двустранното споразумение между България и Гърция за обмен на исторически и религиозни артефакти.
Германската Deutsche Welle също посвети материал на събитието. Медията определя цар Самуил като символ на българската национална идентичност и припомня, че останките му са били открити на територията на днешна Гърция през 60-те години на XX век. DW обръща внимание и на факта, че историческата фигура на Самуил е предмет на различни интерпретации и в Северна Македония. Според медията именно това превръща връщането на останките не само в културно и историческо събитие, но и в чувствителна тема за идентичността на Балканите.
Британският The Guardian поставя случилото се в по-широкия контекст на международните спорове за културното наследство. Изданието акцентира върху споразумението между България и Гърция, според което София получава останките на цар Самуил, а Атина – 48 религиозни предмета. В публикацията е отбелязано и че гръцкият премиер Кириакос Мицотакис използва случая, за да подчертае позицията на Гърция относно връщането на Партеноновите мрамори от Великобритания.
За събитието съобщи и Al Jazeera, която публикува материал със заглавие „Останките на българския цар Самуил се завръщат у дома след 1000 години“. Медията представя Самуил като важна фигура за българската национална идентичност и отбелязва, че връщането на останките е станало на фона на чувствителни исторически отношения в региона. В публикацията са използвани материали на AFP и AP, което допълнително разширява международния обхват на новината.
Международното отразяване показва, че връщането на останките на цар Самуил не е останало само като вътрешна българска новина. Световните информационни агенции го представят като значимо културно събитие, свързано с историята на Балканите, отношенията между България и Гърция и въпросите за опазването и връщането на историческото наследство. Самият факт, че новината беше разпространена от AP, AFP и Reuters и беше отразена от медии като Deutsche Welle, The Guardian и Al Jazeera, показва международния интерес към събитието.
След десетилетия на преговори останките, идентифицирани като тези на цар Самуил, вече са в България. За страната това е исторически момент, който съчетава паметта за един от най-значимите средновековни български владетели с дипломатическо споразумение между две съседни държави. Международните публикации поставят акцент именно върху това съчетание между история, културно наследство и съвременна балканска дипломация.
