Историята на двамата мъченици ни връща в трети век в град Еге, разположен в древната област Киликия. Израснали в семейство на заможни и вярващи християни, Зиновий и сестра му Зиновия остават рано сираци, но продължават да следват завета на своите родители. С наследените средства те неуморно подпомагат бедните и болните, а с чистия си живот спечелват уважението на цялата общност. Впоследствие Зиновий се прочува със своя дар на лечителство и добродетели, заради което местните християни го избират за свой епископ и той ги наставлява с мъдрост и личен пример.
Времето на управлението на император Диоклетиан носи тежки изпитания и гонения за вярващите в областта. Когато императорският сановник Лисий изисква от епископ Зиновий да се отрече от вярата си под заплаха от смърт, той твърдо заявява, че телесната смърт за Христос е вечен живот. Виждайки страданията на своя брат, Зиновия смело се присъединява към него, за да сподели съдбата му. Заради тяхната непреклонност двамата претърпяват жестоки изтезания и през 285 година са посечени с меч, оставяйки незаличима следа в християнската история.
Днешният празничен ден е специален за хората, носещи по-рядко срещани, но дълбоко свързани с българските традиции имена. На 30 октомври имен ден празнуват Зиновий, Зиновия, Зино, Зина, Зинка, Зора, Зоран, Зорина, Зорица, Зорка и Зорница. Техните близки и приятели ги почитат с пожелания за здраве, духовна сила и благополучие, съхранявайки паметта за светлите покровители на техните имена.
