Втори август носи богат православен, народен и исторически заряд. Българската православна църква отбелязва пренасянето на мощите на първомъченика Свети Стефан, докато според традицията по стар стил на този ден се чества Илинден. Празничният ден е съпроводен с радост за множество именници, но носи и силен исторически оттенък, свързан с годишнините от Илинденско-Преображенското въстание и възпоменанието на ромския геноцид.
Според българските народни вярвания свети пророк Илия е властелин на небесните стихии, гръмотевиците и светкавиците. Старите хора предават поверието, че около този ден "морето се обръща" и настъпва преходът към есента, поради което водоемите стават изключително коварни и опасни. За да се предпазят от гнева на светеца и съсипващите бури или градушки, хората спазват категорична забрана за какъвто и да е труд на полето и в дома.
Особени ограничения в домакинството спазват и жените. На този ден не се пере, не се шие и не се меси хляб. Вярва се, че извършването на тези ежедневни дейности на Илинден може символично да скъса конеца на живота, поради което спазването на спокойствие и почит към традициите остава основен обичай.
