Автор: Соня Кехлибарева
Преди години в бургаската преса се разгоря литературен спор. Въпросът бе - идвал ли е английския писател Чарлз Дикенс по българското черноморие и посещавал ли е Бургас? Интересното за бургазлии описание е включеното сведение за Бургас в 23 том на съчиненията на големия английски писател. Публикувано преди това в редактирания от него седмичен вестник "Household Words".
Първият разказ на Дикенс излиза през 1833 година, когато той е парламентарен репортер в Лондон. Първият му роман "Посмъртните записки на клуба "Пикуик" е отпечатан 1836 год. и му носи голям успех. Следват "Оливър Туист", "Никълъс Никълби", "Дейвид Копърфийлд", "Студеният дом", "Трудни времена", "Малката Дорит", "Повест за двата града", "Големите надежди", "Коледна песен"...общо 15 романа.
Въпреки, че основната му дейност се състои в писане на романи, той продължава журналистическата си работа до края на живота си, като редактор на The Daily News, Household Words, и All the Year Round. Неговите връзки с различни списания и вестници, като политически журналист му дават възможност да започне издаването на собствените си творби в началото на кариерата си.
Журналистическите текстове издадени на английски и включени в съчиненията, съдържат описателни текстове не само за Бургас, но и за Варна, Месемврия, Емона, Ахелой и Созопол. Подробно са описани географски и исторически места, споменато е народонаселението обитаващо тези региони, описана е каква търговия се е развивала. Сведенията са датирани точно 1853 – 1855 год. В подробната биография на писателя не е отбелязано, че като журналист да е посещавал тези места. Предполага се, че материалите, които Дикенс е редактирал, са изпратени от някой кореспондент или сътрудник на вестника.
Интересно за днешния читател е как един чужденец е видял Бургас преди два века:
"Най-важното черноморско пристанище на Румелия е Бургас, разположен в средата на широк залив, защитен от север от последните възвишения на Балканската планинска верига. В залива могат да хвърлят котва големи кораби. От 1848 год. той става спирка за австрийските параходи, които пристигат от Цариград за 10 часа. Цялата експортна търговия на Североизточна Румелия се извършва чрез Бургас, откъдето се изнасят пшеница, ечемик, царевица, лой, масло, сирене и други местни продукти. Между тях най-главен артикул е розовата вода, а колкото може да се каже за внос, почти не съществува такъв. От всички жители 2000 са мохамедани, а останалите 1000 са гърци (т.е. православни), малко рая или свободни граждани. Последните си имат собствена черква, чийто свещеник води и първоначалното училище.
Турците имат училище, а също и джамия и баня, в която се допускат и християни. Околностите на града са добре обработени и засети с лозя. Копае се глина, която се праща на производителите в Цариград и Одрин, където се правят лули. Климът не е здравословен поради блатата наоколо. Тези, които заболеят от треска, отиват да се лекуват в топлите минерални бани в местността, наречена Лиция (дн.Бургаски минерални бани), разположена всред обширна равнина на разстояние от два часа път. Там имаш построено само едно обикновено здание за баните, а посетителите бяха принудени да си изграждат временни колиби или да спят в закритите си каруци. В момента обаче там е построен малък кервансарай с магазин за бакалски стоки.
Смятаме, че тези неголеми подробности могат да бъдат интересни сега, когато вниманието на всички насочено към западния бряг на Черно море и когато пристанищата и градовете, които описваме накратко, се посещават в момента от британската ескадра."
