Особено притеснени са онлайн търговците, за които все още няма яснота как точно ще се прилагат новите правила
Темата за СУПТО – софтуер за управление на продажбите в търговските обекти – отново се завръща на дневен ред и привлича вниманието на целия бизнес сектор. След години на спорове около Наредба Н-18 и последвалата ѝ отмяна, идеята за задължително използване на СУПТО се появи отново в проекта за държавния бюджет за 2026 г. Предвижда се от 1 януари 2026 г. всички търговци, които приемат плащания в брой или с карта, да работят само със софтуер, одобрен от НАП. Тази перспектива предизвиква сериозни притеснения, особено сред малките и средните предприятия.
По своята същност СУПТО е система, която регистрира всяка продажба и я свързва с фискално устройство. Идеята е всяка транзакция да бъде проследима, прозрачна и коректно отчетена пред държавата. На теория това изглежда напълно логична стъпка към по-добър контрол и ограничаване на сивия сектор. На практика обаче бизнесът вижда редица проблеми в начина, по който се предвижда да бъде въведен този режим.
Най-сериозното притеснение е краткият срок, в който фирмите трябва да внедрят одобрен софтуер. Според организациите на бизнеса в момента липсват ясни технически изисквания, конкретни указания и тестова среда, предоставена от НАП. Това означава, че компаниите разполагат с ограничено време за покупка на подходящ софтуер, неговото внедряване, обучение на персонала и техническа интеграция с фискалните устройства. За някои фирми това е напълно непосилна задача.
Друг голям проблем са очакваните разходи. За малките магазини и локални търговски обекти инвестицията в нова система може да се окаже значителна тежест. Разходите не се ограничават само до покупката на софтуера, но включват и абонаменти, консултации, ъпгрейди, поддръжка и често – подмяна на фискални устройства. За по-големите компании разходите също не са малки, но те имат повече ресурси да се адаптират. По-малките бизнеси, които често работят с минимална печалба, се тревожат, че новата мярка може да ги постави в сериозна финансова нестабилност.
Неяснотите около нормативната рамка също пораждат опасения. Част от експертите смятат, че задължителното прилагане на СУПТО чрез подзаконов акт – наредба – поставя под въпрос правните основания на мярката. Според тях подобна регулация следва да бъде разписана в закон, за да бъде достатъчно ясна, предвидима и стабилна. Липсата на прозрачност относно стандарти, тестове за сертификация и конкретни технически параметри допълнително увеличава недоверието.
Бизнесът изразява и страхове, че новият режим може да се превърне в инструмент за прекомерен контрол. Много търговци посочват, че системата може да доведе до свръхнаблюдение върху всяка операция, което граничи с непропорционална намеса в дейността на предприятията. Особено притеснени са онлайн търговците, за които все още няма яснота как точно ще се прилагат новите правила и как съществуващите им платформи трябва да бъдат адаптирани.
Всички тези фактори водят до усещане за несигурност и риск. Част от фирмите се притесняват, че няма да могат да изпълнят изискванията в срок и ще бъдат изправени пред санкции. Други виждат в мярката опасност от увеличаване на административното бреме и непредвидими разходи.
В крайна сметка идеята зад СУПТО не е лоша – модернизация и прозрачност са необходими на всяка икономика. Но начинът, по който се предлага въвеждането му, създава напрежение и съмнения дали бизнесът ще бъде в състояние да се адаптира без сериозни сътресения. Докато липсват ясни правила, технически стандарти и разумен преходен период, СУПТО ще остане тема, която тревожи търговците повече, отколкото им вдъхва доверие.
