За голяма част от българските пенсионери всеки месец започва с една и съща сурова математика – как да разпределят оскъдните си доходи, за да платят тока, да платят лекарствата и да заделят нещо дребно за храна. Въпросът за тях отдавна не е каква доходност носят пенсионните фондове, а дали ще успят да отоплят дома си през идващата зима и как ще посрещнат евентуален извънреден разход.
На този застрашителен за оцеляването фон капиталонатрупващият втори стълб прави стъпки към модернизация. До края на ноември осигурените лица у нас имат възможност да избират в какъв подфонд да управляват спестяванията си преди официалния старт на мултифондовия модел от 2027 г. Но докато тази реформа изгражда по-добри възможности за бъдещите пенсионери, настоящите остават напълно извън обсега на финансовото спокойствие.
Данните на анализаторите показват горчивата реалност – всеки четвърти възрастен човек у нас живее под прага на бедността. България продължава да държи първенството в целия Европейски съюз по най-голяма ножица между стандарта на живот на пенсионерите и този на останалото население. Причините не са само в ниския процент от предишната заплата, който пенсията успява да замести, но и в липсата на реална покупателна способност.
Държавните социални помощи успяват да покрият част от най-големите дупки, но не решават генерално кризата. И докато статистиката отчита лек напредък спрямо минали години, за хората в пенсионна възраст реалността остава непроменена – ежедневни ограничения от най-необходимите стоки и услуги и постоянен страх от настъпващите студове.
