Автор: Нина Нейчева
В празничния 3 март, когато цяла България обръща поглед към историческите върхове, е дълг на паметта да си спомним за Пеньо Атанасов – Бомбето. Роден в търговищкото село Дралфа, той е син на строител, чиракувал при самия Кольо Фичето, и носи в кръвта си майсторството на старите възрожденски градежи. На крехката 20-годишна възраст Пеньо вече е признат майстор, но истинското му изпитание започва, когато поема непосилната за мнозина задача – да издигне величествения монумент на връх Свети Никола.
Условията в планината са били толкова сурови, че мнозина преди него се отказват още пред чертежите. Пеньо Бомбето обаче не се огъва пред ураганните ветрове и сковаващия студ на Балкана. Воден от завета на един възрастен опълченец, който през сълзи го моли да завърши делото, за което героите са пролели кръвта си, майсторът впряга целия си хъс и патриотизъм. С помощта на група корави балканджии и жилави мулета, той превръща скиците на хартия в каменен страж на българската свобода.
Въпреки огромния подвиг, историята оставя горчив привкус – на официалното откриване на паметника през 1934 година името на главния строител не е споменато, а самият той дори не е поканен. Пеньо Бомбето доживява дните си с тази тиха болка, но неговото дело остава по-силно от забравата на властниците. Днес неговият труд в мирно време се признава за равностоен на героизма на бойното поле, защото без неговата воля връх Шипка нямаше да има своя величествен символ.
Паметникът на свободата е доказателство за това какво може да постигне българският дух, когато е воден от добра кауза. Пеньо Атанасов е пример за онези "невидими" герои, върху чиито рамене се крепи националното ни самочувствие. На всеки Трети март е важно да споменаваме името му редом с това на опълченците, защото той е човекът, който материализира признателността на целия ни народ в камък и гранит.
