ПНа шести август Българската православна църква чества Преображение Господне — един от дванадесетте най-големи християнски празници. Според Евангелието на този ден Исус Христос разкрива божествената си природа пред трима от своите ученици на планината Тавор, когато лицето Му засиява като слънце, а дрехите Му стават бели като светлина. В християнската традиция това събитие символизира възможността на всеки човек да надмогне грешките и страха, търсейки духовна промяна в живота си. Празникът се пада по време на Богородичния пост, но поради неговата тържественост църковният устав разрешава консумацията на риба.
Един от най-впечатляващите обичаи на този ден е освещаването на първото узряло грозде и други сезонни плодове в храмовете. Стопаните носят отбрани чепки в църквата за благословия, след което ги раздават на близки, съседи и хора в нужда за здраве и благополучие. Според традицията плодовете не трябва да се опитват преди църковното благославяне, което е израз на благодарност за земните дарове и напомняне за важността на тяхното споделяне.
В народния календар Преображение бележи прехода от лято към есен, като поверието гласи, че слънцето обръща гръб на лятото, а нощите и водите започват да изстиват. Нощта срещу празника се свързва с мистичната представа за отварянето на небето, в която праведните могат да отправят своите съкровени молитви. На този ден празнуват всички, носещи имена като Сотир, Спас, Светла, Светлана, Светлин, Сияна, Христо, Христина и други, свързани със Спасителя и светлината.
