Случаят с бруталното убийство на мъж в Пловдив отново повдигна тревожни въпроси за причините, които могат да доведат до крайна агресия сред подрастващите. Обсъждането се насочи не само към поведението на младите хора, но и към влиянието на социалните мрежи, онлайн групите и процесите на радикализация.
Темата беше коментирана пред БНТ психолога Иван Игов.
Игов направи паралел с подобен случай отпреди около три десетилетия, когато група младежи, свързани със скинарски среди, са извършили убийство в Южния парк. Според психолога тогава участниците са били маргинализирани и поведението им до голяма степен е било обяснимо с влиянието на средата и групата, към която са принадлежали.
Сегашният случай обаче поставя различен проблем, смята той. По думите му става въпрос за младежи, които идват от стабилни семейства, учат в добри училища и по общоприетите критерии не изглеждат като социално изолирани или маргинализирани деца. Именно това прави случилото се още по-трудно за обяснение.
Психологът свързва поведението им с влиянието на радикални онлайн идеологии и конкретни фигури, превърнали се в пример за подражание в определени интернет общности. Той посочи руския неофашист Максим Марцинкевич, известен с прякора Тесак, като една от фигурите, чиито идеи са оказали влияние върху подобни групи.
Според Игов моделът, разпространяван от такива среди в интернет, включва последователни етапи – привличане и въвличане на потенциалната жертва, преследване, самоправосъдие и публично унижение. По думите му именно подобна схема може да помогне да се разбере как определени младежи стигат до крайно насилие.
„Тези момчета бяха маргинализирани“, припомни Игов за предишния случай, като подчерта, че днешната ситуация показва колко по-сложен може да бъде механизмът на радикализация.
Той обърна внимание и на начина, по който определени радикални личности се превръщат в своеобразни герои в социалните мрежи. Според него това допринася за разпространението на опасни модели на поведение и улеснява влиянието върху подрастващите.
Игов определи навлизането на подобни идеологии в България като сериозен проблем, който не бива да бъде подценяван. Според него онлайн средата може да се превърне в инструмент за постепенно въвличане на деца и тийнейджъри в радикални общности.
Психологът подчерта, че предотвратяването на подобни процеси не е задача само на едно звено. Семейството, училището и обществото имат споделена отговорност за средата, в която растат децата, както и за това да бъдат разпознавани навреме признаците на изолация, агресия и радикализация.
