От края на XX век до днес в България се наблюдава сериозен спад на раждаемостта – около 30%. Това посочва доц. д-р Мария Юнакова, председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, в рамките на Европейската седмица на фертилитета и старта на националната кампания „Инвитро в България“.
По данни, представени от нея, през 1994 г. в страната са се родили приблизително 80 хиляди деца, докато през последната година броят им е около 50 хиляди. Намалението е осезаемо, като през последното десетилетие процесът се ускорява.
Юнакова подчертава, че около 6,5% от новородените у нас са резултат от асистирана репродукция. Тя е убедена, че този дял ще продължи да нараства и затова държавата трябва да развива активни политики в подкрепа на семействата с репродуктивни затруднения.
В ефира на БНР специалистката обръща внимание и на тенденцията за повишаване на възрастта, на която двойките решават да имат първо дете. За България средната възраст вече е между 26 и 27 години, което е с около 7–8 години повече в сравнение с преди две десетилетия. Въпреки че тази стойност остава малко под средноевропейската (30–31 години), в страната се наблюдават и противоположни случаи – раждания от много млади майки, включително непълнолетни.
Според Юнакова има регистрирани първи раждания при момичета на 13–14 години, а дори 16–17-годишни млади жени понякога търсят помощ поради проблеми с безплодието.
Основният демографски проблем обаче е свързан с отлагането на майчинството. Все по-често първото дете се ражда, когато жената е около 30-годишна, което впоследствие намалява възможността за реализиране на желанието за второ дете. Това се отразява на традиционния модел на българското семейство, в което обикновено се планират поне две деца.
Юнакова подчертава, че проблемът не се ограничава само до възрастта на майките – напредналата възраст на бащата също може да влияе негативно върху репродуктивните възможности, макар и в по-малка степен.
Според нея е необходимо темата за репродуктивното здраве да бъде включена в образователната система, а учениците да получават знания и по сексология. Повишаването на информираността за репродуктивните процеси и възможностите за лечение е ключово за бъдещето на българското общество, смята специалистката.
„Коприна“ е не просто театър, а пътешествие – през континенти, през времето и през дълбините на човешката душа.
Два часа на сцената се превръщат в съзерцание на любовта, копнежа и онова крехко чудо, което свързва различни светове и сърца.
