Автор: Нина Нейчева
Проектобюджетът поставя акцент върху оздравяването на публичните финанси, като същевременно балансира между подкрепата за бизнеса, инвестициите в критични сектори и поддържането на доходите. Финансовата рамка гарантира макроикономическа стабилност и висок потенциал за догонване на европейските стандарти.
„Икономиката ни все пак работи и според прогнозните данни на МВФ през 2028 г. България може да изпревари Гърция по БВП на глава от населението. По данните на МВФ за 2026 г. България вече е изпреварила Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово“, заяви икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов пред ЕраНова в специално интервю.
Предстоящото приемане на единната европейска валута остава ключов приоритет, макар около него да се генерират поредица от спекулации. Влизането в еврозоната няма да доведе до изкуствен скок на цените, а евентуалните притеснения са плод на дезинформация.
„Въвеждането на еврото не е причина за поскъпването, обаче е повод за фалшиви новини и за фалшиви анализи“, категоричен е той.
Една от основните рамки в новия бюджет е запазването на данъчната предвидимост за компаниите у нас. Не се предвижда шоково увеличение на основните налози, което осигурява спокойно планиране. Корпоративният данък и ДДС остават без промяна, макар че се въвежда нов данък върху свръхпечалбите на ниво от 33%.
Сериозен ресурс ще бъде насочен директно към реалната икономика през обществени поръчки. Изпълнението на бюджета е обвързано с ускоряване на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, което ще осигури договори за частния сектор в сферите на дигитализацията, енергетиката и инфраструктурата.
Косвена подкрепа ще усети и секторът на търговията на дребно. Планираното удвояване на лимита за ваучери за храна до 200 евро индиректно ще подпомогне търговията с хранителни стоки, като същевременно се въвежда нов данък върху ваучерите за храна над 100 евро.
Бюджетът предвижда увеличение на възнагражденията в държавния сектор и ръст на пенсиите. Заложени са повишение от 5% за заплатите в публичната сфера, 8% за пенсиите, а възнагражденията на учителите и педагогическите специалисти ще нараснат със 7.5%.
Паралелно с това линията на бедност за страната се вдига с 13.4%. Финансовият план залага целеви мерки за семейна подкрепа, както и допълнително финансиране за критични системи като здравеопазване, образование, спорт и култура.
Свиването на дефицита се постига чрез редукция на разходите и затягане на контрола. Планирана е редукция от 10% на разходите за персонал в администрацията, дигитализация и закриване или сливане на дублиращи се ведомства. В допълнение ще се ограничат разходите в системата на ТЕЛК поради нарастването на хората с решения, които вече надхвърлят 880 000 души.
Предстоят и дискусии около цената на труда, тъй като вероятно ще продължи дебатът относно вдигането на осигурителния праг и осигурителните вноски, което може допълнително да оскъпи разходите за бизнеса.
„Бюджетът е насочен към оздравяване на публичните финанси чрез фискална консолидация. Да видим какво ще е мнението на ЕК и ЕЦБ“, обобщи финансовият анализатор Румен Гълъбинов.
