Минималната работна заплата не трябва да бъде увеличавана при сегашното състояние на икономиката. Това заяви председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в интервю за Радио "Фокус".
Той посочи, че работодателските организации са предложили 646 евро като компромисен размер в рамките на определения диапазон.
По думите на Велев диапазонът за минималното възнаграждение се изчислява по методика, включваща четири показателя – изменението на средната и медианната заплата, инфлацията и дългосрочния ръст на производителността на труда. Всеки от тези фактори има равна тежест от 25%.
Председателят на Общото събрание на АИКБ отбеляза, че съотношението между минималната и средната заплата у нас е твърде високо в сравнение с други големи икономики.
Според него това свива разликите във възнагражденията между служители с различна квалификация и отслабва мотивацията за придобиване на допълнителни умения и повишаване на трудовия принос.
Велев обясни, че минималното възнаграждение обикновено се получава в началния период от трудовия път на хора без достатъчно образование, квалификация и изградени трудови навици. След като натрупат опит и умения в рамките на няколко месеца, доходите им постепенно се увеличават.
Той предупреди, че прекомерното административно повишаване на минималната заплата може да доведе до прекалено малка разлика между възнагражденията на нискоквалифицирани и по-квалифицирани работници. По думите му това би имало негативен ефект върху пазара на труда.
Васил Велев определи като необходима и актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти, които според него сериозно изостават от реалните пазарни стойности. Той отбеляза, че от 2007 г. насам не е правена съществена актуализация, въпреки значителното увеличение на инфлацията, цените на имотите и доходите през този период.
