Мартин Атанасов, който стана известен с дигиталния си проект за пътна безопасност „Черна писта“, представи новата си мащабна платформа, наречена „Диагноза България“. Новият софтуерен инструмент има за цел да разкрие реалната и детайлна картина в българското здравеопазване, като визуализира системни дефицити, скрити зад десетки сложни отчети, регистри и чиновнически справки. Проектът стъпва на същия принцип като предходния — използване на официални данни за идентифициране на аномалии в публичния сектор.
В рамките на мащабното проучване, отнело между седем и десет месеца, екипът на платформата е обработил над 3 милиона реда официална информация за 180 държавни и общински болници в страната. Източници на базата данни са Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и официални справки, изискани по Закона за достъп до обществена информация. Атанасов припомня, че само за изминалата 2025 година НЗОК е изплатила над 4 милиарда лева за болнична помощ, но проследяването на тези средства е силно затруднено поради разпокъсаността на информацията.
Анализът на „Диагноза България“ вече е маркирал разходи, обществени поръчки и плащания на обща стойност 605 980 966 лева, които изглеждат силно необичайни и според автора изискват незабавна проверка от компетентните институции. Сред фрапиращите примери в сайта са лекарства с цени, които са десетки пъти по-високи в сравнение със сходни лечебни заведения, масови обществени поръчки без реална конкуренция и постоянно увеличаващи се бюджети за външни услуги на фона на критично ниските възнаграждения на медицинския персонал.
Авторът изрично подчертава, че платформата няма за цел да отправя директни обвинения към конкретни болници или лекари, а се стреми да покаже къде точно системата се пропуква. Според Атанасов ефективни реформи могат да се правят единствено на базата на проверими и точни факти, а не на слухове. Той направи паралел с проекта си „Черна писта“, който доказа, че катастрофите не са просто нещастни случаи, а резултат от системни дефицити, и призова гражданите активно да проверяват болниците в своите региони, за да изискват по-голяма прозрачност.
