Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ надникна толкова далеч в Космоса, че на практика успя да погледне назад във времето и да покаже как е изглеждала Вселената само няколко милиарда години след Големия взрив.
Сред откритията му са множество загадъчни обекти, известни като „малки червени точки“ (Little Red Dots или LRDs). Те са компактни червени обекти, които се срещат изненадващо често в ранната Вселена, през първите около два милиарда години от нейното съществуване.
Първоначално астрономите предполагат, че тези обекти може да са огромни галактики. Това обаче създава сериозен проблем за съществуващите космологични модели. Ако Вселената е била толкова млада, как са успели да се формират толкова масивни галактики за толкова кратко време?
Според Пиерлуиджи Риналди, изследовател в Научния институт за космическия телескоп, по-новите наблюдения дават важна следа към загадката.
Астрономите откриват в спектъра на „малките червени точки“ характерни признаци, свързвани с активни галактични ядра. Това са области в центровете на галактиките, в които се намират свръхмасивни черни дупки, активно поглъщащи материя.
Когато учените анализират светлината от далечна галактика, те могат да я разделят на спектър – своеобразен космически отпечатък, който разкрива информация за състава и движението на звездите и газа.
При „малките червени точки“ са открити широки спектрални линии, които показват, че газът се движи с огромна скорост около черна дупка. Това подсказва, че значителна част от тези загадъчни обекти може да крие активни свръхмасивни черни дупки.
Така „Джеймс Уеб“ постепенно променя представата ни за ранната Вселена. Вместо да са просто необичайно масивни галактики, „малките червени точки“ може да се окажат следа към начина, по който са се появили първите свръхмасивни черни дупки.
