Автор: Соня Кехлибарева
Някога крайбрежния район между Несебър и с. Св. Влас е бил много непривлекателно място. Безводна местност, неугледна крайбрежна растителност, движещи се дюни. Този бряг е бил изоставен даже и от рибарите, заради бушуващите в залива вълни. Наричали са го “пясъчна пустиня”. Някога цар Фердинанд е харесал това диво и пусто място и е решил да си построи втори дворец след Евксиновград. Отправя молба към кмета на Несебър гражданството да залеси района. Така били посадени тополи. Дворец не се построил защото Народното събрание отказало да гласува средства за тази идея, а и времената тогава били тежки, войни, кризи...
на снимката: Ниско строителство на хотелите 1962 г.
След години това място отново привлякло погледите на управляващите. Близостта на планината до морето и девствената природата дава идея на това място да израсте втори курортен комплекс след “ Златните пясъци” край Варна. На мястото на международния студентски палатков лагер, трябвало да се изградят модерни хотели.
През 1957 година комисия минава, за да види терена за бъдещия комплекс. През 1958 година правителството дава зелена светлина за строителството на съвременен летен курорт близо до град Несебър. По това време там има само пясъци, дюни, лозя, малка тополова гора и змии. Започва здрава работа, изсипват се големи пари. Изкореняват се лозята, носи се пръст и се засаждат десетки хиляди дървета и храсти, започва строителството на Слънчев бряг.
на снимката: Автогара Слънчев бряг 1961 г.
Първата копка е направена на 1 септември 1958 год. на стол “Оазис”. На нея присъстват инженерите Димо Нойков и Благой Стефанов, техническите ръководители: Жеко Бенчев, Стефан Кесаровски, Атанас Кожухаров и трима работници - Никола Топалов и Иларион Петков от Несебър и Петър Голев от Равда. Строителството започва интензивно. Трудностите са на всякъде. Всички живеят на полеви условия в неугледната несебърска пустиня, без пътища, без вода. За по малко от година, от 1 септември 1958 до юли 1959 г., се построяват 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла и 5 ресторанта. Плажната ивица на курорта е с дължина над 8 км. и ширина от 30 до 60 м.
на снимката: Ресторант Дюни
Заедно с изграждането на комплекса започва и проектирането на лесопарка. Негови проектанти са инженерите- Борис Георгиев, Валентина Атанасова, Венцислав Кожухаров и Йорданка Величкова. Първите залесявания се ръководят от инженерите- Л. Димов, Г. Николов, Петков, Пеев. При залесяването на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестициите надхвърлят 150 000 000 лв.
Първият директор на туристическото предприятие “Слънчев бряг” е Анастас Каролев. Само той от ръководителите владее чужди езици-руски, френски и немски.
Архитект Никола Николов и неговия колектив проектират хотел “ Глобус”, след което получават авторското право за цялостно изграждане на комплекса. От 1 септември 1958 до юли 1959 г. в “Слънчев бряг” се пускат в експлоатация първите 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла,5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. През юни 1959год. сезонът в Слънчев бряг е открит. Първите групи пристигат на летище Варна, превозват ги с автобус.
В летописната книга на курорта е записано, че на 8-ми юни 1959 год. е регистриран първият чуждестранен турист - Франтишек Силвестър от чехословашкия град Острава. Летовникът отседнал в хотел "Калина”. За първите туристи е било предвидено специално тържествено посрещане, но те минали по друг път и пристигнали направо в хотела. По същото време пристига и първата немска група от ГДР. Това са били интелектуалци, писатели, артисти, сред тях е и певицата Ингеборг Нас с мъжът си говорител в “ Радио Берлин”.
на снимката: Екскурзоводката Василка Пенчева с група от ГДР на екскурзия до Пловдив 1959 год.
Първият ресторант “Нептун” е открит на 1 юни 1959,а негов управител е Никола Червенков. След него се откриват “Палма”, “Дюни”, “Нептун”, “Орфей” и “Казиното”. През 1960 год. в комплекса започват да идват и западни туристи. Най- многобройна е групата от ГФР. Те разбира се са настанени отделно в хотелите “Глобус” и “Кубан”. Много от тях използват възможността да се срещнат тайно с роднините си от ГДР, разделени от Берлинската стена.
През лятото на 1963 год. вече летуват и чуждестранни гости от Швеция, Финландия, Австрия, Англия, Италия. Привлечени от топлото море, прекрасната природа, чистия златист пясък и от българските плодове много от курортистите после години наред отново и отново избират да летуват на Слънчев бряг. Най-предпочитан алкохол за първите туристи е конякът “Плиска”, от цигарите-кутията “Слънце”, от плодовете-ягоди, праскови и дини, от зеленчуците-доматите и краставиците.
По време на строителството организаторите са се старали да групират хотелите по имена, примерно хотели с имена на реки (Арда, Марица, Тунджа) - на едно място, хотели с имена на градове (Калофер, Карлово) - на друго място, хотели с имена на птици (Жерав, Гларус, Сокол) и т.н. Лошото е, че повечето имена на хотели в Слънчев бряг бяха чисто български и освен, че не говореха абсолютно нищо на туристите, но ги и затрудняваха в произнасянето на имената им и ставаха какви ли не весели лапсуси.
на снимката: Плажът по онова време
Отначало хотелите са били ниско строителство до 3 етажа, но в последствие започва и високо строителство за да не се презастроява комплекса. Оформят се красиви алеи потънали в зеленина и място за вечерни разходки. В целия комплекс се чувства се мириса на водорасли и море.
Построяват се и атракционни заведения с програми “ Пикника”, битова механа “Чучура”, бар-ресторант “Старата фрегата”, бар “Вариете”, бар “Русалка”, “Рибарска хижа”, “Вятърна мелница”, “Бъчвата”, “Ханска шатра”, “Робинзон“. Най-предпочитан алкохол за първите туристи е конякът “Плиска”, от цигарите-кутията “Слънце”, от плодовете-ягоди, праскови, дини, а от зеленчуците-доматите и краставиците.
През 1965 год. “Слънчев бряг” става домакин на превърналия се в традиционен Международен фестивал на българската естрадна песен “ Златният Орфей”. Декада на симфоничната музика, Международен фолклорен фестивал, празници на “ Слънчев бряг” това е само част от разнообразната културна програма. Бургаската опера редовно гастролира на сцената на летния театър с най-новите си постановки.
Слънчев бряг е определен за семеен курорт. Построени са детски площадки, детски градини с платени гувернантки, владеещи чужди езици, които да се грижат почасово за децата на чуждестранните туристи.
на снимката: Атракции по онова време
Още в началото през 1959 год. започва изборът и подготовката на екскурзоводски кадри за посрещане на немските туристи. За целта са поканени завършилите Дойче шуле- Мери Пройкова, Сийка Керемедчиева, Василка Пенчева, Херта Марева, Лили Кузмова, Христина Рохова, Нада Ничева. За тях е организират двумесечен специален курс в Търговската гимназия в Бургас. Преподават им учители по история и география. След завършването му те поемат групите и организират екскурзии до стария Пловдив, В. Търново, Рилския манастир, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Варна.
Интересът на летуващите е голям и с удоволствие разглеждат и вътрешността на страната. По-късно се правят и екскурзии до Истанбул с кораба “ Осетия”. Понякога туровете са 2-3 дни. Гостите са настанявани в първокласни хотели на Балкантурист. Преди да си тръгнат групите им организират“ Прощална вечер” с вина, сирена, луканки. На екскурзоводките са подарявали книги и се пишели писма с благодарствени послания до администрацията на комплекса. Екскурзоводите, както и обслужващия персонал спят в общежитие. Някои от тях остават дълго в тази професия. За добра работа и като реверанс към тях почти всяка година след закриване на сезона са изпращани на екскурзия в ГДР. Други стават учителки по немски език в Бургас и само през курортния сезон са на Слънчев бряг.
на снимката: Дюните на Слънчев бряг 1962 г.
С развитието на туризма се назначават сезонно и преводачи от чешки, полски, руски, английски и др. езици. На курорта „Слънчев бряг“ всичко му е култово, включително името и логото. Осемте чайки, които образуват композиция, приличаща на корабно кормило, е символ, който още дълго ще се помни и ще се разпознава. Хотелите са проектирани в български стил, имената им са също така добре подбрани на реки “Арда”, “Тунджа”, “Марица”, на планини “Беласица”, “Стара планина”, на птици” “Жерав”, “Гларус”, “Сокол”.
Днес „Слънчев бряг“ е превърнат в един бетонен град и го наричат „ Слънчака“! Хубаво е да си припомняме историята!
