Въпреки широко разпространеното мнение, че населението на България все повече се съсредоточава в София и другите големи градове, особено в квартали с интензивно строителство на жилищни кооперации, реалността показва по-различна картина. Данни на Евростат за 2024 г. сочат, че по-голямата част от хората у нас живеят в къщи – 52,9%, докато 46,7% обитават апартаменти. Едва 0,4% използват алтернативни форми на жилище, като каравани или подобни.
Разпределението по тип населени места също е показателно. В големите градове апартаментите са доминиращи – 81,8% от хората живеят в тях. В по-малките градове обаче къщите преобладават с дял от 64,3%, а в селските райони те практически са единственият тип жилище – 95,2%.
Като цяло ситуацията в България е близка до средната за Европейския съюз, където 51% от населението живее в къщи, 48% – в апартаменти, а около 1% – в мобилни или нестандартни жилища. Въпреки това има значителни различия между отделните държави. Например в Ирландия цели 90% от хората обитават къщи, докато в Нидерландия и Белгия този дял е 77%, а в Хърватия – 76%. В другия край на класацията са Испания (35%), Малта (37%) и Германия (39%), където къщите са значително по-рядко срещани.
Според Националния статистически институт към края на 2024 г. в градовете на България живеят 4 744 111 души, което представлява 73,7% от населението, докато в селата са 1 693 249 души или 26,3%. Общият брой на градовете е 257, а на селата – 4999, като в 199 от тях няма постоянно население. Над една трета от българите (35,5%) са концентрирани в шестте най-големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе.
Качеството на жилищната среда се оценява чрез различни показатели, сред които броят на стаите на човек и съответствието на жилището с нуждите на домакинството. По този критерий България се нарежда сред страните с най-висок дял на пренаселени жилища в ЕС – 34%, наред с Латвия (39%) и Румъния (41%), при средно ниво за съюза около 17%. Това означава, че значителна част от населението не разполага с достатъчно пространство според приетите стандарти – отделна стая за всеки възрастен и подходящо разпределение за децата.
В същото време 14,3% от българите живеят в жилища, които са по-големи от необходимото за техните нужди. Подобен феномен е още по-изразен в страни като Кипър (70,1%), Ирландия (66,8%) и Малта (64,1%). Типичен пример за това са самотно живеещите възрастни хора, които обитават големи жилища.
