Терминът демографска криза в българския контекст често се свързва най-вече с високата смъртност. С други думи, основният проблем не е толкова ниският брой раждания, колкото големият брой починали хора.
Последните данни на европейската статистика за коефициента на плодовитост предизвикаха положителни реакции. България заема първо място в Европейския съюз по среден брой деца на една жена – 1,72 при средна стойност за ЕС от 1,34. Този резултат не е изненадващ, тъй като страната ни води по този показател вече няколко години. Данните потвърждават разбирането, че решенията за броя на децата в едно семейство се влияят от множество фактори – лични, икономически и социални. По-високият коефициент на плодовитост се отразява и върху общата раждаемост, която през 2024 г. е малко над средната за Европейския съюз – 8,3‰ в България срещу 7,9‰ за ЕС. Такива изводи правят икономисти от Институт за пазарна икономика, цитирани от Агенция Фокус.
Въпреки по-високия брой новородени, общата демографска картина в страната остава неблагоприятна. Населението намалява с едни от най-бързите темпове в Европа, като основната причина е изключително високата смъртност. Тя е приблизително с 50% по-висока от средната за ЕС и около два и половина пъти по-висока от тази в държави като Ирландия и Люксембург.
Причините за високата смъртност са разнообразни, но част от тях са пряко свързани с държавната политика в здравеопазването.
Един от основните фактори е значително по-високата смъртност от сърдечно-съдови и мозъчносъдови заболявания, голяма част от която може да бъде предотвратена. Този показател е почти три пъти по-висок от средния за Европейския съюз. Сериозна роля играе недостатъчната профилактика и слабият контрол върху рисковите фактори, които водят до развитието на тези заболявания.
Друг проблем е липсата на ефективна национална програма за масов скрининг на най-опасните видове рак. В резултат на това заболяванията често се откриват в по-късен стадий, когато лечението е по-трудно, а шансовете за преживяемост намаляват.
Съществуват и значителни регионални различия в достъпа до основни здравни услуги, особено що се отнася до извънболничната медицинска помощ. В някои райони пациентите имат ограничени възможности за навременни прегледи и консултации.
Допълнително усложнение е липсата на достатъчно програми, насочени към насърчаване на здравословния начин на живот. Здравното образование в училищата също не е достатъчно застъпено и често зависи от инициативата на отделни учители, вместо да бъде системно заложено в учебните програми.
Финансирането на здравната система също влияе върху резултатите. Настоящият модел поощрява повече хоспитализации в болниците, вместо да стимулира ранното откриване на заболявания, ефективното лечение в извънболнична среда и постигането на по-добри здравни резултати за пациентите.
Към това се добавя и неблагоприятната възрастова структура на населението – голяма част от хората са на възраст над 65 години. Самото застаряване обаче не обяснява изцяло високата смъртност, тъй като държави със сходна демографска структура като Италия, Испания и Гърция не регистрират толкова високи нива на смъртност.
Ако целта е да се намали преждевременната смъртност в страната, усилията трябва да бъдат насочени към няколко ключови направления: въвеждане на ефективни и масови скринингови програми, добре организирана и достъпна профилактика, активни политики за насърчаване на здравословния начин на живот и промяна във финансирането на здравната система така, че да се стимулират по-добри здравни резултати, а не просто преминаване на пациентите през болнично лечение.
